Сравнение на езици
Междуславянски и английски
Един повтарящ се аргумент в дискусиите за междуславянските и изкуствените езици като цяло е следният: защо някой ще го учи, след като вече имаме английски като световен език?
Това безспорно е вярно и ако смятате, че можете да се справите с английски в славянския свят, тогава непременно го направете. Със сигурност няма да се опитаме да ви спрем! Имайте предвид обаче, че в Централна и Източна Европа нещата рядко са толкова прости. Много хора в тази част на света са напълно едноезични и дори тези, които твърдят, че знаят английски, често няма да могат да произнесат повече от няколко накъсани изречения на него. Това е особено вярно в провинцията, но в градовете, магазините и дори хотелите тази ситуация далеч не е изключителна. Като цяло, колкото по-на изток пътувате, толкова по-зле става. В Руската федерация, например, само 5,5% от населението може да говори английски (според преброяването от 2010 г.). Въпреки че тази ситуация вероятно ще се подобри в бъдеще, ще отнеме много десетилетия, преди английският да бъде наистина полезен за тези, които посещават региона.
Друго нещо е, че много славяни намират за някак си срамно да използват английски в общуването с други славяни.
Английският е много специфичен език, с културен произход, семантика, синтаксис, правопис и т.н., които са много различни от славянските езици. Ето защо компютърните преводи чрез Google Translate между чешки и полски или хърватски са напълно неизползваеми, често дори абсурдни и нелепи. Английският просто е твърде различен от славянските езици, за да служи като основен или спомагателен език на славянска територия.
Разбира се, Interslavic не е крайното решение на тези проблеми. Разбирането му винаги ще изисква известно усилие и определено ниво на интелигентност от страна на читателя или слушателя. Но Interslavic поне прави възможно общуването на основно ниво с едноезични хора във всяка славяноговоряща страна. И ако използвате междуславянски в писмена форма, можете да се разберете с читателите в много различни страни, независимо дали знаят друг език освен своя собствен.
Междуславянски и руски
Някои твърдят, че е жалко, ако славяните използват английски, за да общуват с други славяни. Няма ли руският, майчиният език на почти половината от славяните и разбираем от почти половината от другата половина, да бъде естествен лингва франка за славяните?
Руският си струва да се научи, но не е лесен за овладяване. Както всички останали славянски езици, руският е имал собствено отделно развитие от общия прародител на славянските езици. Неговата синтактична структура е значително различна от тази на другите славянски езици (например глаголът „да има“ практически липсва, глаголът „да“ е силно редуциран както по форма, така и по употреба) и е пълен с думи и идиоми, които не могат да се намери на всеки друг славянски език. Без предварителни познания един западен или южен славянин едва ли ще разбере руски.
Освен това руският дълго време е бил налаган в страните от Централна и Източна Европа като лингва франка и резултатът е, че много хора, както славяни, така и неславяни, са развили силна съпротива срещу руския, която те са запо чнали да се свързват с „езика на потисника“.
Най-после руският наистина ли ще бъде най-доброто решение за полско-хърватските отношения?
Тогава какво ще кажете за опростен руски език?
Руският вече е жив и стандартизиран език. Разбира се, опростената му форма не е немислима. Човек може например да се отърве от всички меки съгласни, да намали броя на склоненията и спреженията и да премахне всички нередности. Крайният резултат от подобни действия обаче няма да бъде нищо друго освен руски с грешки, с други думи: лош руски. В смесените групи носителите на езика на общуване винаги са в по-изгодна позиция от тези, чиито познания за него са ограничени.
Освен това една опростена версия на руски може би ще бъде по-лесна за научаване и използване, но не непременно по-лесна за разбиране от тези, които не го знаят, нито ще се справи с някой от другите проблеми.
Междуславянски и есперанто
Друг често чуван въпрос е следният: имаме есперанто, така че какъв е смисълът от още един изкуствен език?
Есперанто е език, предназначен за целия свят и е проектиран да бъде възможно най-прост и културно неутрален. Дали есперанто е успял да постигне целите си като глобален език е спорно, но е неоспорим факт, че есперанто е най-успешният изкуствен език досега. Той обаче има един основен недостатък: колкото и прост да е, човек трябва да познава граматиката и лексикалните му градивни елементи доста добре, преди да може да го разбере. Пряката последица е, че познаването на есперанто е полезно само в комуникацията с други есперантисти, което по същество го прави език на общността.
Междуславянският език, от друга страна, нито е предназначен да се използва в глобален мащаб, нито да служи като език на общност. Доколкото изобщо може да се счита за изкуствен език, това е така нареченият зонално конс труиран език, спомагателен език за комуникация с или между говорещи на относително разнородно семейство от езици, в случая славянските езици. Той е проектиран по такъв начин, че говорещите тези езици да могат да го разберат, без дори да знаят с какъв език си имат работа. Въпреки че междуславянската граматика е много по-сложна от тази на есперанто, тя е изключително лесна за говорещите славянски езици: всичко, което трябва да знаят, е основно няколко прости трика за модифициране на техните собствени езици.
С други думи, ползите от изучаването на междуславянски са от съвсем различен ред от тези от изучаването на есперанто.
Междуславянски и Slovio
Преди Interslavic да бъде (рестартиран) през 2006 г. под името „Slovianski“, имаше десетки други славянски езикови проекти. Дотогава по-старите бяха остарели и забравени, докато по-новите бяха недоразвити еднолични проекти – с едно прословуто изключение: Slovio, доста известен проект с пълна г раматика и голям речник. Някои попитаха: защо да започваме нов проект, ако вече има един такъв език?
Наистина, Slovio и Interslavic са славянски базирани спомагателни езици, но тук приликата свършва. Slovio е самопровъзгласилият се език на радикалния панславизъм, но той също така претендира да бъде „универсален“, език за целия свят. Каквато и да е истинската му цел, струва си да се спомене, че Словио изобщо не е много славянско: граматиката му е почти изцяло базирана на есперанто, механизмите му за изграждане на думи са предимно германски, а речникът му, макар и явно доминиран от (често осакатен) руски думи, не се отнася по никакъв предвидим начин и към славянските езици. В резултат на това образователната му стойност е практически нулева. Поради изкуствения си и неславянски характер, Словио никога не е успяло да получи признание сред славяните. Освен това цялата дейност на Словио на практика е замряла през 2011 г.
За разлика от Slovio, Interslavic е изцяло базиран на общ славянски материал. Той не е предназначен нито да стане световен език, нито да служи като език на говореща общност, нито да пропагандира каквато и да е политическа идеология. Това е просто средство за комуникация и образование, а не цел сама по себе си.
За съжаление, създателят на Slovio умишлено разпространява невярна информация за други междуславянски проекти и дори прибягва да рекламира Slovio под техните имена. За да се избегне объркване, трябва да се подчертае, че Interslavic и Slovio са напълно несвързани проекти. Вижте отказа от отговорност за кратко обяснение.
Междуславянски и праславянски/старославянски
Праславянският съществува само като научна екстраполация, но староцърковнославянският и различните му регионални разклонения представляват добре засвидетелстван език – много подобен на праславянския – който е бил използван като писмен език за славяни от различни националности до 16-ти век век. Твърди се, че това все още би го направило отличен кандидат за неутрален славянски общ език.
В известен смисъл точно това правим. Трябва да се помни обаче, че старославянската фонология, правопис, граматика и синтаксис са не само сложни, но и изключително архаични. Голяма част от неговия речник вече не се използва в съвременните езици, а думите за съвременни понятия липсват. За да добиете представа, просто се опитайте да си представите какво се случва, ако се опитате да използвате класически латински, за да разговаряте с говорещи френски или италиански!
За да бъде подходящ за съвременна комуникация, староцърковнославянският изисква цялостна модернизация, която включва много повече от просто добавяне на думи за „самолет“ и „телевизия“. Всеки един елемент трябва да бъде държан срещу призмата на съвременните славянски езици и съответно актуализиран. Всеки от тези съвременни езици е продукт на собствено, индивидуално развитие, което обяснява защо думите изглеждат различно от един език на друг и понякога също имат различно значение.
За да гарантираме последователност, ние никога не заемаме думи директно от тези езици. Вместо това, ние сравняваме различните им форми, връщаме се към техните (старославянски или реконструирани) основни форми и ги вземаме като отправна точка за установяване на най-големия общ знаменател според фиксирани, базирани на мнозинството модели. По този начин ние създаваме близко приближение до хипотетичния език, който би могъл да се появи, ако славянските езици не се бяха разпаднали на цяло семейство от езици – или, ако предпочитате, това, което би станал староцърковнославянският, ако му беше позволено се развиват естествено през вековете.
С други думи, междуславянският започва там, където свършва старославянският и може да се третира като негово съвременно продължение. Може да се каже, че създаването на междуславянски е по същество премахването на събитията, които са накарали славянските езици да се отдалечат.