Skip to main content

Съществителни

Автоматичен превод
Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

Подобно на повечето славянски езици, съществителните в междуславянския имат три граматически рода (мъжки, женски, среден), две числа (единствено, множествено) и седем падежа (именителен, винителен, родителен, дателен, инструментален, местен, звателен). Вокативът, използван за директно обръщане към лице или предмет, всъщност не е истински падеж, тъй като се държи значително по-различно от другите падежи: съществува само в единствено число на съществителните от мъжки и женски род, никога не засяга прилагателни или местоимения и има нищо общо със синтактичната структура на изречението.

Дългите и сложни парадигми трябва да се избягват, но не можем да избегнем разграничението между няколко различни класа думи. По принцип междуславянският има три склонения:

  • Първото склонение включва всички съществителни от мъжки род, завършващи на съгласна, както и съществителни от среден род, завършващи на -o или -e.
  • Второто склонение включва всички съществителни от женски род на -a.
  • Трето склонение всички съществителни от женски род на съгласна.
  • Незадължително четвърто („атематично”) склонение се обсъжда по-долу.

В рамките на първото склонение различаваме три типа. Тази разлика засяга само именителния, винителния и звателния падеж:

  • Мъжки род (животни и лица от мъжки пол): винителният падеж винаги е идентичен с родителния падеж
  • Неодушевени от мъжки род (всички останали съществителни от мъжки род): винителният падеж винаги е идентичен с именителния
  • Среден род: именителният, винителният и звателният падеж винаги са идентични

Друго разграничение се прави между твърди и меки модели на склонение. Меките стъбла са стъбла, завършващи на š, ž, č, c, j, lj или nj. Като правило, след мека основа -o и -y на края стават -e, -ě става -i.

Основните окончания са показани в таблиците по-долу. Формите между скоби се използват след меки стъбла. Нулевите окончания са маркирани с -Ø:

I склонениеIIIII
м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им.-Ø-о (-е)-а-Ø
в.-а-Ø-у
р.-а-ы (-е)-и
д.-у-є (-и)-и
д.-ом (-ем)-оју (-еју)-ју
м.-у-є (-и)-и
з.-е (-у)-о (-е)-о-и

В речника е даден само родът на думите. Поради тази причина примерите по-долу са групирани по род, а не по склонение.

Склонение на съществителни от мъжки род​

Почти всички съществителни от мъжки род завършват на съгласна. По принцип има само един склонителен модел за съществителните от мъжки род, но трябва да запомните няколко неща:

  • При одушевените съществителни (животни и лица от мъжки пол) винителният падеж винаги е идентичен с родителния падеж, докато при неодушевените предмети винителният падеж е идентичен с именителния падеж.
  • След мека съгласна, окончанията -om, -ov и -y се променят на -em, -ev, -e.
  • Одушевените съществителни имат номинативно множествено число -i вместо окончание -y/-e на неодушевените съществителни.

Четири примера: брат „брат”, дом „къща”, муж „мъж”, крај „държава”.

ед.ч.мн.ч.
им.братбрати
в.братабратов
р.братабратов
д.братубратам
д.братомбратами
м.братубратах
з.братебрати

Бележки:

  • Местният падеж на единствено число е мястото, където славянските езици се различават най-много. Препоръчителното окончание е -u (т.е. същото като дателния падеж), което се среща в повечето езици поне в някои случаи. Освен това е възможно да се използва -ě след твърди съгласни и -i след меки съгласни (напр. братє, мужи).
  • Във вокатив k, g и h стават č, ž и š преди e: чловєк → чловєче, Бог → Боже.
  • Думите на -ec имат вокативно окончание -če вместо очакваното -cu: отец → отче.
  • Някои съществителни, завършващи на твърда съгласна, имат мека съгласна в научния правопис, напр. гость „гост”, лєкарь „лекар, лекар”. Те могат да следват както твърдия, така и мекия модел на склонение: р.мн.ч. гостов или гостев.
  • Думите на -anin губят морфемата -in- в множествено число: им.ед.ч. Словјанин, р.ед.ч. Словјанина, , но: им.мн.ч. Словјани, р.мн.ч. Словјанов.
  • Има няколко думи на -a, обозначаващи лица от мъжки пол, като слуга „слуга”, колега „колега”, судја „съдия” и т.н. В множествено число те се сгъват като брат или муж, но в единствено число те следват модела на второ склонение.

Склонение на съществителни от среден род​

Съществителните от среден род завършват на -o (твърди корени) или -e (меки корени). С изключение на именителния/винителния падеж и родителния падеж на множествено число, тяхното наклонение е идентично с това на неодушевените съществителни от мъжки род. Моля обърнете внимание:

  • Винителният падеж винаги е идентичен с именителния падеж.
  • Номинативният/винителният падеж и инструменталният падеж в единствено число са засегнати от o/e правило.
  • Що се отнася до местния падеж в единствено число, това, което важи за съществителните от мъжки род, важи и за съществителните от среден род: вместо -u е възможно да се напише -ě след твърда съгласна или -i след мека съгласна.
  • Съществителните от среден род нямат вокатив, отделен от именителния падеж.
  • В родителен падеж на множествено число съществителните от среден род от първо склонение имат нулево окончание -Ø. В случаите, когато това води до невъзможни групи съгласни, -e- се вмъква преди -j или след мека съгласна, или -o- между твърдите съгласни: окно → окон, морје → мореј.

Съществува и специална група съществителни от среден род с окончание -e (в научната ортография: -ę), например име „име” (основа: imen-) и теле „теле” (основа: telęt-). Също така включва няколко думи на -o, например небо „рай” (основа: nebes-). В староцърковнославянския те принадлежат към специален склон, който днес е изчезнал в повечето езици. Те могат да бъдат склонени като обикновени съществителни от среден род (сякаш номинативните им падения са имено и телето), те също могат да бъдат склонени според по-архаичното атематично склонение.

Тъй като обикновено не правим разлика между ę и e, е полезно да запомните, че съществително, завършващо на -e, винаги е среден род и като правило, когато това -e се предхожда от:

  • m, тогава коренът е -men-: име, ген. имена
  • твърда съгласна, тогава коренът е -et-: теле, р. телета (съществително от тази група обикновено се отнася за деца или млади животни)
  • мека съгласна, тогава коренът е -Ø-: морје, мн.ч. морја (с други думи съществително -o, засегнато от правилото o/e)

В останалото склонението винаги е правилно. Три примера: слово „дума”, морје „море”, име „име”.

ед.ч.мн.ч.
им.словослова
в.словослова
р.словаслов
д.словусловам
д.словомсловами
м.словусловах
з.словослова

Склонение на съществителни от женски род​

Повечето съществителни от женски род имат окончание -a и следователно принадлежат към второто склонение. Отново различаваме твърди и меки стъбла. В случая на съществителните от женски род разликите между твърдо и меко склонение не са просто въпрос на прилагане на правилото o/e. Като правило, окончанията -y и -ě след твърда съгласна стават -e и -i след мека съгласна (с други думи, те са „обърнати”).

Точно както в случая със съществителните от среден род, нулевото окончание в родителния падеж на множествено число може да изисква вмъкване на епентетична гласна -e- или -o-.

Няколко думи на -i също принадлежат към тази група (например пани, която се сгъва така, сякаш именителният падеж в единствено число е *пања).

Склонението -a включва и редица съществителни от мъжки род с окончание -a, отнасящи се до лица от мъжки пол, като слуга „слуга” и судја „съдия”. Те се накланят като жена или земја в единствено число, но в множествено число следват модела на одушевените съществителни от мъжки род: им.ед.ч. слуга, р.ед.ч. слугы, им.мн.ч. слуги, р.мн.ч. слугов, и т.н.

Друга група съществителни от женски род са тези, които завършват на съгласна. Те образуват третото склонение. Повечето съществителни от тази категория завършват на -ost.

Примери: жена „жена”, земја „земя”, кост „кост”.

ед.ч.мн.ч.
им.женажены
в.женужены
р.женыжен
д.женєженам
д.женојуженами
м.женєженах
з.женожены

Атематично склонение​

С изключение на изброените по-горе редовни склонения, староцърковнославянският също има друг тип склонение, така нареченото атематично склонение. Съществителните от този тип са преминали различни пътища в съвременните славянски езици, най-вече се сливат в един или повече от правилните типове склонение. Междуславянските проекти избират различни подходи към тази група, но някои от тях я запазват.

Този тип склонение включва съществителни от трите рода, но най-много сред тях са съществителните от среден род. Могат да се разграничат следните подвидове:

  • съществителни от мъжки род на -en, малка група, включваща напр. камен „камък” и корен „корен”
  • съществителни от среден род на -me/-men-, съдържащи множество съществителни като име „име”, раме „рамо”, брєме „бреме”
  • съществителни от среден род на -e/-et-, отнасящи се до деца и млади животни, напр. теле „теле”, прасе „прасенце”
  • съществителни от среден род на -o/-es-, група от само няколко думи, напр. небо „рай”
  • съществителни от женски род на -ov, напр. црков „църква”, мрков „морков”
  • съществителни от женски род на -i/-er-, съдържащи само две съществителни: мати „майка” и дочи „дъщеря”
ед.ч.мн.ч.
им.каменкамени
в.каменкамени
р.каменекаменев
д.каменикаменам
д.каменемкаменами
м.каменикаменах
з.каменкамени

Цялото атематично склонение може да бъде избегнато чрез сгъване на тези думи според правилните склонения, както правят повечето други славянски езици. В този случай:

  • камењ се накланя като обикновено съществително от мъжки род (р. камења, д. камењу)
  • име и теле се сгъват като слово, сякаш номинативните им имена са имено и телето: р. имена, телета, д. имену, телету
  • небо също се сгъва като слово (р. неба, д. небу)
  • црков се сгъва като кост (р. цркви); вместо црков също е възможно да се използва формата црква, която се сгъва като жена (р. црквы, д. црквє)
  • мати се сгъва като кост: р./д. матери

Неправилни съществителни​

Междуславянският се поддържа възможно най-правилен, но няколко случая на нередовност не могат да бъдат избегнати, без да се противопостави на натурализма. Следните съществителни имат неправилно множествено число (и четирите се накланят като съществително от женски род от типа kost):

  • чловєк (м.р.) „човешко същество, човек”, мн.ч. људи „хора”
  • дєте (р. дєтета или дєтете) (с.р.) „дете”, мн.ч. дєти „деца”
  • око (с.р.) „око”, мн.ч. очи „очи”
  • ухо (с.р.) „ухо”, мн.ч. уши „уши”

Могат да се използват и редовни множествени числа (чловєки, ока и т.н.), но някои от тях звучат много странно за славянското ухо, въпреки че така или иначе ще бъдат разбрани.

Несклоняеми съществителни​

Заимстваната международна лексика, завършваща на -e, -i или -u (напр. алиби, хоби, интервју, кафе, какао, клише, мењу, табу, такси) и съкращенията не могат да се склоняват. Все пак не е невъзможно да добавите падежни окончания, но в такъв случай е най-добре да ги отделите от съществителното с апостроф: того алиби’а, те интервју’ы, тых такси’ов, и т.н.

Правна информация
This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.