Фонология
Инвентаризация на фонемите
Межд уславянският нито е национален език, нито се опитва да подражава на такъв. Вместо това, той се основава на дванадесет национални езика, като всеки от тях има своя собствена фонология и собствена съответна ортография, пригодени да отговарят на специфичните му характеристики. Като цяло може да се каже, че колкото по на юг отивате, толкова по-малък става наборът от фонеми (звукове). И говоримият, и писменият междуславянски трябва да бъде в самата им среда, доколкото е възможно.
Големият брой фонеми прави интуитивното писане и произнасяне на междуславянски по-трудно за тези, които са свикнали с по-малко фонеми.
Ниското число, от друга страна, прави по-трудно свързването на определен знак или звук с фонема на собствения език и следователно има отрицателен ефект върху разбираемостта.
Например, идеалното произношение на думата за „пет” би било нещо като pjætʲ.
Ако напишем това като пѧть, руснакът лесно може да познае своя пять, сърбинът своя pet и полякът своя pięć; но за един сърбин няма начин да разбере кога неговите собствени е
и т
стават ѧ
и ть
, без да се консултира с речник.
От друга страна, в опростена схема пет може също да бъде погрешно разбран като руски петь „да пея” или полски pet „зад цигара”.
Накратко: колкото по-лесно го правим за говорещия/пишещия, толкова по-трудно става за слушателя/четеца и обратното.
За да разреши тази дилема, Interslavic има основен набор от фонеми, които присъстват във всички или в по-голямата част от славянските езици, повече или по-малко с еднакви фонетични стойности.
Освен това междуславянският също има набор от незадължителни фонеми, които се свързват директно със старославянския и се отнасят до конкретни фонетични разлики между езиците.
Използвайки гореспоменатата дума пѧть като прим ер, руският pjætʲ и южнославянският pɛt са просто два начина за произнасяне на една и съща дума: буквите ѧ
и ть
показват, че тяхното произношение варира в различните езици.
Тези допълнителни фонеми могат да бъдат написани с помощта на допълнителен набор от незадължителни букви, част от Междуславянската етимологична азбука (преди известна като Naučny Medžuslovjansky).
Следните диаграми дават общ преглед на фонемите в междуславянския въз основа на най-средното им произношение. Основните фонеми са показани в черно, вариантите по избор в сиво.
Гласни
Основният междуславянски има 7 гласни фонеми, пет от които (а
е
и
о
у
) имат доста еднакво произношение, докато останалите две (є
ы
) имат произношение, което може да се различава между говорещите.
Освен това има 5 незадължителни гласни (ӑ
е
ѧ
о
ѫ
), чието произношение може да варира.
Диакритичните знаци обикновено не се изписват.
В ароматизираните версии на Interslavic обаче ӑ
може да се напише и произнесе като о
, ѧ
като ја
, о
като е
и ы
като и
.
Front | Near- front | Central | Near- back | Back | ||
---|---|---|---|---|---|---|
Close |
| |||||
Near-close | ||||||
Close-mid | ||||||
Mid | ||||||
Open-mid | ||||||
Near-open | ||||||
Open |
Междуславянският също има сричкови р
и рь
(последният принадлежи към незадължителния набор).
Такъв е случаят, когато е предшествано от съгласна и не последвано от гласна.
Произнася се със schwa преди него: трг tərg, мртвы mjərtvɪ, цукр ʦukər.
съгласни
Има 23 основни съгласни (включително 3 африкати и 2 палатализирани алвеоларни) с повече или по-малко ф иксирано произношение, както и 7 незадължителни съгласни с променливо произношение:
labial/ labiodental | dental/alveolar | postalveolar/ palatal | velar | ||
---|---|---|---|---|---|
hard | soft | ||||
Voiceles stops | p [p] | t [t] | t́[tʲ] ~ [c] | k [k] | |
Voiced stops | b [b] | d [d] | d́[dʲ] ~ [ɟ] | g [g] | |
Voiceless fricatives | f [f] | s [s] | ś [sʲ] ~ [ɕ] | š [ʃ] ~ [ʂ] | h [x] |
Voiced fricatives | v [v] | z [z] | ź [zʲ] ~ [ʑ] | ž [ʒ] ~ [ʐ] | |
Voiceless affricates | c [t͡s] | ć[t͡ɕ] | č [t͡ʃ] ~ [t͡ʂ] | ||
Voiced affricates | đ[d͡ʑ] | dž [d͡ʒ] ~ [d͡ʐ] | |||
Trills | r [r] | ŕ [rʲ] ~ [r̝] | |||
Nasals | m [m] | n [n] | nj [nʲ] ~ [ɲ] | ||
Laterals | l [ɫ] ~ [l] | lj [l] ~ [ʎ] | |||
Approximants | j [j] |
Твърди и меки съгласни
Както всички славянски езици, междуславянският прави разлика между твърди и меки съгласни:
- Твърдите съгласни са: лабиалните
п
б
ф
в
м
, твърдите дентални/алвеоларнит
д
с
з
н
р
л
, и веларнитек
г
х
. - Меките съгласни са: посталвеоларните
ш
ж
ч
дж
, меките дентални/алвеоларниљ
њ
рь
ть
дь
сь
зь
ћ
ђ
, и палаталният апроксимантј
. - Африката
ц
t͡s се произнася трудно, но в граматиката се държи като мека съгласна. Неговият звучен аналог d͡z не се среща в междуславянския.
Омекотяването е процес на добавяне на ʲ към съгласна, което води до по-палатално произношение.
Броят на меките еквиваленти на твърдите съгласни в описа на фонемите варира значително от един език на друг.
В междуславянския само љ
и њ
са задължителни, етимологичната азбука също има ть
дь
сь
зь
рь
(обикновено се пише т
д
с
з
р
): острото ударение замества кирилицата ь
, която днес се използва като омекотител, но преди е била гласна в старите дни: ултракъса ĭ
.
Както може да се види от таблицата по-горе, произношението на меките съгласни е различно. Източнославянските говорещи вероятно ще ги произнасят като смекчени зъбни или алвеоларни съгласни, западнославянските говорещи по-скоро като палатални съгласни. И двете произношения са еднакво правилни, въпреки че първото вероятно е по-лесно за разбиране от южните славяни.
Меките съгласни също включват посталвеоларни ш
, ж
, ч
и дж
, както и африкатите ћ
и ђ
.
Последните две обикновено се пишат и произнасят също ч
и дж
; раз ликата е от етимологично естество: ћ
и ђ
са йотираните двойници на т
и д
(виж по-долу).
Преди и
, є
, ѧ
, е
и рь
твърдата съгласна може да бъде омекотена или палатализирана.
Ето защо дума като будити се произнася или buditi, budʲitʲi , или buɟici.
Фонотактика
Междуславянската ортография се основава на етимологията, а не на произношението, така че могат да възникнат групи от съгласни, които може да изглеждат непроизносими за англоговорящите, например возвршеньје. Единствените ограничения са свързани с комбинирането на определени гласни с определени съгласни.
Важно е да знаете следното:
- Всяка сричка съдържа една от следните гласни:
а
ӑ
е
ѧ
е
є
и
о
о
у
ѫ
ы
или сричковар
рь
ӑ
ѧ
е
є
о
ѫ
ы
и сричковир
рь
: никога не се появява дума в началото или след гласнаы
: никога не може да следва мека съгласнає
рь
: винаги следва твърда съгласна илиц
(те са излишни в случаи като јести и чрны), но могат да бъдат произнесени по такъв начин, че да я омекотято
о
: рядко следва мека съгласна, освен в заемки като мајонез и чоколадаӑ
винаги се предшества от течност (р
илил
) и последвано от съгласна- геминативните съгласни се срещат само в резултат на префикс (од-дати, в-воз) или суфикс (кон-ны, рус-скы), в редки случаи в заемки (мотто).
Морфофонемични редувания
Инфлексията се поддържа възможно най-правилна. Въпреки това, редувания като палатализация и йотизация на съгласни са вездесъщо явление в славянския език. Те играят решаваща роля както в словоизменението, така и в процеса на изграждане на думата и следователно не могат да бъдат избегнати дори в най-опростената форма на междуславянски – поне ако искаме да избегнем форми, които изглеждат силно изкуствени и неестествени.
Палатализация
Палатализация означава, че при определени условия веларните съгласни к
г
х
(както и зъбната африката ц
) се променят на посталвеоларните съгласни ч
ж
ш
.
Това се случва в следните случаи:
- пред
-е
в звателен падеж единствено число на съществителни от мъжки род: Бог „Бог” > Боже, хлӑпец „момче” > хлӑпче - пред
-е
,-еш
и т.н. в сегашно време на глаголи: пек-ти „да пека” > печеш, мог-ти „може” > можеш - преди
-и-
в производни глаголи: мука „мъча” > мучити „мъча”, слуга „слуга” > служити „служа” - преди наставките
-ан(ин)
,-ба
,-ец
,-ица
,-ина
,-ишче
,-је
,-ји
,-ник
,-ны
,-ок
/-ка
/-ко
,-скы
,-ство
, и т.н.: рѫка „ръка” > рѫчны „ръчно”, муха „муха” > мушка „малка муха”
Освен гореспоменатия вокатив, палатализацията никога не се среща в склонението на съществителни, прилагателни и местоимения. Така: ед.ч. Чех „чехи” > мн.ч. Чехи „чехи”; ед.ч. дългы „дълъг” > мн.ч. дълги (одушевен) или дълге (неодушевен).