Фонология

Автоматичен превод

Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

Инвентаризация на фонемите

Междуславянският нито е национален език, нито се опитва да подражава на такъв. Вместо това, той се основава на дванадесет национални езика, като всеки от тях има своя собствена фонология и собствена съответна ортография, пригодени да отговарят на специфичните му характеристики. Като цяло може да се каже, че колкото по на юг отивате, толкова по-малък става наборът от фонеми (звукове). И говоримият, и писменият междуславянски трябва да бъде в самата им среда, доколкото е възможно.

Големият брой фонеми прави интуитивното писане и произнасяне на междуславянски по-трудно за тези, които са свикнали с по-малко фонеми. Ниското число, от друга страна, прави по-трудно свързването на определен знак или звук с фонема на собствения език и следователно има отрицателен ефект върху разбираемостта. Например, идеалното произношение на думата за „пет” би било нещо като pjætʲ. Ако напишем това като пѧть, руснакът лесно може да познае своя пять, сърбинът своя pet и полякът своя pięć; но за един сърбин няма начин да разбере кога неговите собствени е и т стават ѧ и ть, без да се консултира с речник. От друга страна, в опростена схема пет може също да бъде погрешно разбран като руски петь „да пея” или полски pet „зад цигара”. Накратко: колкото по-лесно го правим за говорещия/пишещия, толкова по-трудно става за слушателя/четеца и обратното.

За да разреши тази дилема, Interslavic има основен набор от фонеми, които присъстват във всички или в по-голямата част от славянските езици, повече или по-малко с еднакви фонетични стойности. Освен това междуславянският също има набор от незадължителни фонеми, които се свързват директно със старославянския и се отнасят до конкретни фонетични разлики между езиците. Използвайки гореспоменатата дума пѧть като пример, руският pjætʲ и южнославянският pɛt са просто два начина за произнасяне на една и съща дума: буквите ѧ и ть показват, че тяхното произношение варира в различните езици. Тези допълнителни фонеми могат да бъдат написани с помощта на допълнителен набор от незадължителни букви, част от Междуславянската етимологична азбука (преди известна като Naučny Medžuslovjansky).

Следните диаграми дават общ преглед на фонемите в междуславянския въз основа на най-средното им произношение. Основните фонеми са показани в черно, вариантите по избор в сиво.

Гласни

Основният междуславянски има 7 гласни фонеми, пет от които (а е и о у) имат доста еднакво произношение, докато останалите две (є ы) имат произношение, което може да се различава между говорещите.

Освен това има 5 незадължителни гласни (ӑ е ѧ о ѫ), чието произношение може да варира. Диакритичните знаци обикновено не се изписват. В ароматизираните версии на Interslavic обаче ӑ може да се напише и произнесе като о, ѧ като ја, о като е и ы като и.

	Front	Near- front	Central	Near- back	Back
Close	i [i] u [u] ų [ʊ] y [ɪ] ė ȯ [ə] e [ɛ] ě [jɛ] o [ɔ] ę [jæ] a [a] å [ɒ]
Near-close
Close-mid
Mid
Open-mid
Near-open
Open

Междуславянският също има сричкови р и рь (последният принадлежи към незадължителния набор). Такъв е случаят, когато е предшествано от съгласна и не последвано от гласна. Произнася се със schwa преди него: трг tərg, мртвы mjərtvɪ, цукр ʦukər.

съгласни

Има 23 основни съгласни (включително 3 африкати и 2 палатализирани алвеоларни) с повече или по-малко фиксирано произношение, както и 7 незадължителни съгласни с променливо произношение:

	labial/ labiodental	dental/alveolar		postalveolar/ palatal	velar
		hard	soft
Voiceles stops	p [p]	t [t]	t́[tʲ] ~ [c]		k [k]
Voiced stops	b [b]	d [d]	d́[dʲ] ~ [ɟ]		g [g]
Voiceless fricatives	f [f]	s [s]	ś [sʲ] ~ [ɕ]	š [ʃ] ~ [ʂ]	h [x]
Voiced fricatives	v [v]	z [z]	ź [zʲ] ~ [ʑ]	ž [ʒ] ~ [ʐ]
Voiceless affricates		c [t͡s]	ć[t͡ɕ]	č [t͡ʃ] ~ [t͡ʂ]
Voiced affricates			đ[d͡ʑ]	dž [d͡ʒ] ~ [d͡ʐ]
Trills		r [r]	ŕ [rʲ] ~ [r̝]
Nasals	m [m]	n [n]		nj [nʲ] ~ [ɲ]
Laterals		l [ɫ] ~ [l]		lj [l] ~ [ʎ]
Approximants				j [j]

Твърди и меки съгласни

Както всички славянски езици, междуславянският прави разлика между твърди и меки съгласни:

• Твърдите съгласни са: лабиалните п б ф в м, твърдите дентални/алвеоларни т д с з н р л, и веларните к г х.
• Меките съгласни са: посталвеоларните ш ж ч дж, меките дентални/алвеоларни љ њ рь ть дь сь зь ћ ђ, и палаталният апроксимант ј.
• Африката ц t͡s се произнася трудно, но в граматиката се държи като мека съгласна. Неговият звучен аналог d͡z не се среща в междуславянския.

Омекотяването е процес на добавяне на ʲ към съгласна, което води до по-палатално произношение. Броят на меките еквиваленти на твърдите съгласни в описа на фонемите варира значително от един език на друг. В междуславянския само љ и њ са задължителни, етимологичната азбука също има ть дь сь зь рь (обикновено се пише т д с з р): острото ударение замества кирилицата ь, която днес се използва като омекотител, но преди е била гласна в старите дни: ултракъса ĭ.

Както може да се види от таблицата по-горе, произношението на меките съгласни е различно. Източнославянските говорещи вероятно ще ги произнасят като смекчени зъбни или алвеоларни съгласни, западнославянските говорещи по-скоро като палатални съгласни. И двете произношения са еднакво правилни, въпреки че първото вероятно е по-лесно за разбиране от южните славяни.

Меките съгласни също включват посталвеоларни ш, ж, ч и дж, както и африкатите ћ и ђ. Последните две обикновено се пишат и произнасят също ч и дж; разликата е от етимологично естество: ћ и ђ са йотираните двойници на т и д (виж по-долу).

Преди и, є, ѧ, е и рь твърдата съгласна може да бъде омекотена или палатализирана. Ето защо дума като будити се произнася или buditi, budʲitʲi , или buɟici.

Фонотактика

Междуславянската ортография се основава на етимологията, а не на произношението, така че могат да възникнат групи от съгласни, които може да изглеждат непроизносими за англоговорящите, например возвршеньје. Единствените ограничения са свързани с комбинирането на определени гласни с определени съгласни.

Важно е да знаете следното:

• Всяка сричка съдържа една от следните гласни: а ӑ е ѧ е є и о о у ѫ ы или сричкова р рь
• ӑ ѧ е є о ѫ ы и сричкови р рь: никога не се появява дума в началото или след гласна
• ы: никога не може да следва мека съгласна
• є рь: винаги следва твърда съгласна или ц (те са излишни в случаи като јести и чрны), но могат да бъдат произнесени по такъв начин, че да я омекотят
• о о: рядко следва мека съгласна, освен в заемки като мајонез и чоколада
• ӑ винаги се предшества от течност (р или л) и последвано от съгласна
• геминативните съгласни се срещат само в резултат на префикс (од-дати, в-воз) или суфикс (кон-ны, рус-скы), в редки случаи в заемки (мотто).

Морфофонемични редувания

Инфлексията се поддържа възможно най-правилна. Въпреки това, редувания като палатализация и йотизация на съгласни са вездесъщо явление в славянския език. Те играят решаваща роля както в словоизменението, така и в процеса на изграждане на думата и следователно не могат да бъдат избегнати дори в най-опростената форма на междуславянски – поне ако искаме да избегнем форми, които изглеждат силно изкуствени и неестествени.

Палатализация

Палатализация означава, че при определени условия веларните съгласни к г х (както и зъбната африката ц) се променят на посталвеоларните съгласни ч ж ш. Това се случва в следните случаи:

• пред -е в звателен падеж единствено число на съществителни от мъжки род: Бог „Бог” > Боже, хлӑпец „момче” > хлӑпче
• пред -е, -еш и т.н. в сегашно време на глаголи: пек-ти „да пека” > печеш, мог-ти „може” > можеш
• преди -и- в производни глаголи: мука „мъча” > мучити „мъча”, слуга „слуга” > служити „служа”
• преди наставките -ан(ин), -ба, -ец, -ица, -ина, -ишче, -је, -ји, -ник, -ны, -ок/-ка/-ко, -скы, -ство, и т.н.: рѫка „ръка” > рѫчны „ръчно”, муха „муха” > мушка „малка муха”

Освен гореспоменатия вокатив, палатализацията никога не се среща в склонението на съществителни, прилагателни и местоимения. Така: ед.ч. Чех „чехи” > мн.ч. Чехи „чехи”; ед.ч. дългы „дълъг” > мн.ч. дълги (одушевен) или дълге (неодушевен).

Йотация

Друго нещо се случва, когато твърда съгласна е последвана от ј. Резултатът се нарича iotation, което не е същото като омекотяване. Моделите, според които съгласните взаимодействат с този ј, варират от един език на друг. Понякога резултатът е същият като в случай на омекотена съгласна, понякога е различен:

• Лабиалните п б м ф в винаги са твърди. Преди ј източно- и южнославянските вмъкват л (куплју, составлјение), но в междуславянските просто пишем пј, вј и т.н., както от съображения за яснота, така и за редовност.
• Веларите к г х, , последвани от ј, се превръщат в палатал в ч ж ш.
• В случай на л н р, йотирането дава същия резултат като омекотяването: љ њ рј.
• Комбинациите с+ј и з+ј стават ш ж.
• Комбинациите т+ј и д+ј стават ћ ђ (обикновено се изписва ч дж).
• В последователностите ск ст зг зд, с и з се йотират заедно със следната съгласна, по този начин: ст+ј > шћ и т.н.

Йотацията се среща най-вече в глаголите от клас -и-:

• в първо лице единствено число: прос-ити > прос-јѫ > прошѫ (обикновено се пише прошу)
• в перфектния страдателен залог: трат-ити> трат-јены > траћены (обикновено се пише трачены)
• в случай на глаголи от несвършен вид, получени от глаголи от свършен вид на -ити: нагрӑд-ити > наград-јати > награђати (обикновено се пише награджати)

Йотация не възниква, когато дума с начален ј е предшествана от префикс: с+јести става сјести, а не шести.

Палатализация + йотация

Когато мека съгласна е последвана от ј, както съгласната, така и плъзгането остават недокоснати. Всички промени се блокират от омекотителя, така да се каже. В етимологичната ортография љ, њ и т.н. се записват като льј ньј, , за да се избегне геминацията на ј. По същия начин пишем и рьј тьј дьј сьј зьј шј жј чј . В стандартната ортография ние просто пишем љ њ рј тј дј сј зј шј жј чј в тези случаи. Ако основата завършва на -ј, следният ј- просто се поглъща: двој-ити > двој-јѫ > двојѫ.

Това се случва в следните ситуации:

• с палатализиращ суфикс -’је (указващ място, например): морје> при+мор+’је > приморьје (обикновено се изписва приморје)
• при отглаголни съществителни, където окончанието -ы на перфектния страдателен залог се заменя с (палатализиращо) -’је: дєлати > дєланьје (обикновено се пише дєланьје)
• с палатализираща притежателна наставка -ји: Бог + ’ји > Божји_, кот + ’ји > котьји (обикновено се изписва котји)
• в инструментален падеж единствено число на съществителни от типа кост: кост + ’јѫ > костьјѫ (обикновено се изписва костју)

Колкото и сложно да изглежда това, всичко това означава в писмен вид е, че суфиксите -је, -ји и инструменталното окончание -јѫ не причиняват йотация, а само палатализация на к г х ц.

Общ преглед

Разликите между смекчени, патализирани и йотирани съгласни са показани в следната таблица (отново фонемите в сиво не са задължителни):

Labial

	labial
Hard	p	b	f	v	m
Soft (’)	—
Hard + j	pj	bj	fj	vj	mj
Cons. + ’ + j

Dental/alveolar

	dental/alveolar
Hard	s	z	t	d	r	n	l	c
Soft (’)	ś	ź	t́	d́	ŕ	nj	lj	č
Hard + j	š	ž	č (ć)	dž (đ)	rj
Cons. + ’ + j	sj (śj)	zj (źj)	tj (t́j)	dj (d́j)	rj (ŕj)	nj (ńj)	lj (ĺj)	čj

Velar/palatar

	velar			palatal
Hard	k	g	h	—
Soft (’)	č	ž	š	j
Hard + j
Cons. + ’ + j	čj	žj	šj

Clusters

	clusters
Hard	st	zd	sk	zg
Soft (’)	st́	zd́	—	—
Hard + j	šč (šć)	ždž (žđ)	šč	ždž
Cons. + ’ + j	stj (st́j)	zdj (zd́j)	ščj	ždžj

О > Е

Старославянският е имал особена непоносимост към о след мека съгласна и винаги, когато се е случвало такава последователност поради окончание или наставка, о се е променяло на е. Това развитие е оставило своите белези във всички славянски езици, въпреки че днес те се различават по отношение на степента, в която все още се прилага. Например, в руския мек съгласен + о последователностите са рядкост, докато полският има само някои лексикални остатъци от правилото (напр. królewski „кралски”, но: królowa „кралица”).

Това правило важи и в междуславянския. Така окончания като -о, -ов, -ом, -ого и -ој стават -е, -ев, -ем, -его и -еј след мека съгласна. Поради правилото о/е имаме морје срещу окно, крајев срещу градов и чего срещу кого. Същият механизъм работи и в комбинация с наставки като -ост, -овати и -овы, например: свєжесть, ночевати.

Ы > И/Е

В южнославянски и украински, както и в говорими чешки и словашки, и и ы са се слели в една гласна. Следователно в междуславянския произношението на ы може да бъде i, ɪ, ɨ или нещо по средата. Важното обаче е, че ы може да се появи само след твърда съгласна и следователно не след мека съгласна (ш ж ч дж ц љ њ ј), след гласна или дума - първоначално. Тъй като ы играе важна роля в междуславянската флексия, повечето склонения имат твърда и мека версия поради това ограничение.

При склонението на прилагателни и местоимения падежните окончания на ы стават и след мека съгласна. Поради тази причина имаме прилагателни като свєж-и заедно с прилагателни като добр-ы и местоименни форми като мој-их заедно с форми като јегов-ых.

В съществителното склонение обаче мекият аналог на ы винаги е е. Например: м.р. мн.ч. дом-ы срещу крај-е, ж.р. мн.ч. жен-ы срещу земј-е.

Тъй като няколко славянски езика изобщо не правят разлика между и и ы, заместването на всички срещания на ы с и е приемливо опростяване в писмения междуславянски.

Ě > I

Точно като ы, фонемата є винаги следва твърда съгласна. В дателен и местен падеж единствено число на съществителни от женски род става i след мека съгласна, т.е. следва модел, противоположен на ы > е: жен-є, но земј-и.

Мимолетно о/е

Характерна черта на славянските езици е съществуването на „мимолетни“ или „подвижни“ гласни, отнасящи се до явлението гласни, появяващи се и изчезващи по привидно случаен начин, особено в определени склонени форми на съществителни. Това е резултат от различни рефлекси на общославянските джерси ъ и ь, които се губят в слаби позиции и се вокализират в о и е в силни позиции. В повечето случаи тази гласна се появява в думи, които иначе биха завършвали на група съгласни, и изчезва, когато тази група е последвана от окончание.

Мимолетните о и е (в етимологичната азбука, отбелязани с точка: о и е) се появяват особено в следните случаи:

• в именителен падеж (и, в случай на неодушевени съществителни, във винителен падеж) единствено число на съществителни от мъжки род, особено тези, завършващи на -ец и -ок, както и няколко други съществителни: им.ед.ч. отец „баща” > р.ед.ч. отца им.ед.ч. пєсок „пясък” > р.ед.ч. пєска им.ед.ч. пес „куче” > р.ед.ч. пса им.ед.ч. сон „мечта” > р.ед.ч. сна им.ед.ч. кров „кръв” > р.ед.ч. крви
• в родителен падеж на съществителни от женски и среден род, които иначе биха завършвали на група съгласни: им.ед.ч. окно „прозорец” > р.мн.ч. окен им.ед.ч. миска „купа” > р.мн.ч. мисок
• в именителния падеж единствено число на определени местоимения: м.р. им. ед.ч. весь „всичко, цялото”, ж.р. им. ед.ч. всьа
• пред определени наставки: письмо „писмо, скрипт” > писемны „написано, писмено”
• предлозите с и в, когато предхождат определени местоимения или групи съгласни, или когато се използват като префикс преди група гласна или съгласна: с „с” + мнојѫ „аз” (д.ед.ч.) > со мнојѫ, в „в” + всих „всички” (м.мн.ч.) > во всих, с- + држати > содржати „да съдържа”, в- + идти > војдти „за влизане“.

Правна информация

This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.