Skip to main content

Прилагателни

Автоматичен превод
Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

Инфлексия​

Прилагателните съвпадат със съществителното, което променят по род, падеж и число. Склонението винаги е правилно. Трябва обаче да запомните три неща:

  • Прилагателните са силно засегнати от правилата o/e и y/i, което означава, че се прави разлика между твърди и меки основи: ако основата завършва на š, ž, č или j, тогава всеки -o- става -e- и всеки -y- става -i-.
  • Точно както при съществителните имена, винителният падеж на има същата форма като родителния падеж, когато съответното съществително е от мъжки род и одушевено, както в единствено, така и в множествено число.
  • С изключение на прилагателните, отнасящи се до съществителни от мъжки род, одушевени, номинативното и винителното множествено число са еднакви за всички родове.

Основни окончания​

Основните окончания (отнасящи се не само за прилагателни, но и за притежателни местоимения, показателни местоимения и други подобни) са:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им.-ы (-и)-о (-е)-а
в.-ого (-его)-ы (-и)-у
р.-ого (-его)-ој (-еј)
д.-ому (-ему)-ој (-еј)
д.-ым (-им)-оју (-еју)
м.-ом (-ем)-ој (-еј)

Твърди прилагателни​

Пример за склонение на твърди прилагателни: добры „добър”:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им.добрыдобродобра
в.доброгодобрыдобру
р.доброгодоброј
д.добромудоброј
д.добрымдоброју
м.добромдоброј

Меки прилагателни​

Пример за склонение на меки прилагателни: свєжи „пресен”:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им.свєжисвєжесвєжа
в.свєжегосвєжисвєжу
р.свєжегосвєжеј
д.свєжемусвєжеј
д.свєжимсвєжеју
м.свєжемсвєжеј

Кратка форма​

Малък брой прилагателни съществуват в така наречената кратка форма, реликт от неопределеното склонение на прилагателните в общия славянски. Тази кратка форма се различава от обикновените прилагателни само в мъжки именителен падеж единствено число, като пропуска окончанието -y/-i. Най-често срещаните примери са притежателните прилагателни -ov и -in, изразяващи съответно собственост от мъжки и женски род: Петров дом „къщата на Петър”, материн стол „масата на майката”. Всички останали форми са правилни: Петрова книга „книгата на Петър”, на материном столу „на масата на майката”.

Тези притежателни прилагателни се използват само когато притежателят е една дума. В други случаи се използва родителен падеж: братова книга „книгата на брат ми”, но: книга мојего брата „книгата на брат ми”; Пушкинова поезија „Поезията на Пушкин”, но: поезија Александра Пушкина „Поезията на Александър Пушкин”.

Кратката форма може да се използва и когато прилагателното образува предиката на изречението: Петр јест шчестлив „Петър е щастлив”, дом јест велик „къщата е голяма” и т.н. Това обаче не е задължително и в повечето случаи хората просто ще напише: Петр јест шчестливы и дом јест великы.

Наречия​

Наречията могат да бъдат получени от прилагателни с помощта на окончанието -o (-e след мека съгласна). С други думи, те са идентични със среден род единствено число: добро „добре”, свєже „прясно”.

Степени на сравнение​

Сравнителните и суперлативите могат да бъдат изградени по два начина: проста (аналитична) форма и по-сложна (синтетична) форма.

Аналитично сравнение​

Този начин за образуване на сравнение е най-лесният за използване. Просто имайте основната форма (положителното) на прилагателно или наречие, предшествано от выше или боље „повече”: выше просты „по-просто = по-просто”. Това решение може да се използва за всички прилагателни и наречия, но най-вероятно се среща в случай на много дълги думи, чужди думи и причастия: выше/боље синтетичны „по-синтетичен“, выше/боље смрдечи „по-вонящ“.

Синтетично сравнение​

Основното сравнително окончание за прилагателни -ějši (-ejši след мека съгласна), заместващо окончанието -y/-i: богаты → богатєјши, слабы → слабєјши, благы → блажејши, свєжи → свєжејши.

Тези окончания могат просто да се превърнат в наречия чрез замяна на елемента -ši с -e (давайки окончанието -ěje/-eje вместо наречното окончание -o/-e): ново → новєје, чисто → чистєје, тихо → тишеје, свєже → свєжеје.

Изключение правят прилагателните на -ky, -eky, -oky, , които имат -ši вместо: краткы → кратши, тенкы → тенши, далекы → далши, высокы → высши.

Сравненията на тези прилагателни могат да бъдат адвербиализирани чрез добавяне на окончание -je към корена, причинявайки йотация на предходната(ите) съгласна(и): далеко → даље, широко → ширје, высокы → выше, близко → ближе, рєдко → рєдже.

Нередовни сравнения​

Седем прилагателни имат неправилно сравнение:

  1. добры „добър” → лєпши (нар. лєпје) или лучши (нар. лучше) „по-добър”
  2. злы „лош” → горши (нар. горје) „по-лош”
  3. великы „голям, голям” → вечши (нар. вече) или болши (нар. боље) „по-голям, по-голям”
  4. малы „малко, малко” → менши (нар. мење) „по-малко, по-малко”
  5. благы „приятно, радостно” → унши (нар. уње) „по-приятно/радостно”
  6. легкы „лесно, леко” → легши (нар. легше) „по-лесно, по-леко”
  7. меккы „меко” → мекши (нар. мекше) „по-меко”

Не е невъзможно да се използват редовни форми на тези прилагателни (като добрєјши или злєјши), но за средния славянин това ще изглежда детински или изкуствено.

Суперлатив​

Суперлативът се формира чрез добавяне на префикса naj- към сравнението: најновєјши (прил.), најновєје (нар.). Това работи и за аналитичното сравнение: највыше синтетичны или најбоље синтетичны.

Като средство за опростяване, това окончание може да бъде добавено и към положителното вместо това (така се правят суперлативи на български и македонски): најновы (прил.), најново (нар.).

Допълнителни форми​

Наречията мење и најмење могат да се използват за изразяване на противоположното значение на выше/боље и највыше/најбоље, , което означава съответно „по-малко” и „най-малко”.

Префиксът prě-, прикрепен към положителния, може да се използва и като вид суперлатив, изразяващ крайна или прекомерна степен („много“, „също“).

Префиксът ne- създава отрицание: непријетны „не е приятно, неприятно”.

Пример​

  • просты „прост” (прилагателно, положително)
  • просто „просто” (наречие, положително)
  • простєјши „по-просто” или выше просты или боље просты „по-просто, по-просто”
  • простєје „по-просто” или выше просто или боље просто „по-просто, по-просто”
  • најпростєјши или најпросты или највыше просты или најбоље просты „най-простият”
  • најпростєје или најпросто или највыше просто или најбоље просто „най-просто, най-просто“
  • мење просты „по-малко просто”
  • мење просто „по-малко просто”
  • најмење просты „най-малко просто”
  • најмење просто „най-малко просто”
  • непросты „не е просто”
  • прєпросты „твърде просто, прекалено просто, изключително просто”
Правна информация
This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.