Цифри
Кардинални числа
Малко може да се каже за въвеждане на кардиналните числа, така че нека преминем към формите:
Числата 0-10 са:
0. nula, 1. jedin (jedna, jedno), 2. dva (dvě), 3. tri, 4. četyri, 5. pet, 6. šest, 7. sedm, 8. osm, 9. devet, 10. deset.
-teens (11-19) се формират чрез добавяне на -nadset (произнася се -nacet) към числата 1-9:
11. jedinnadset, 12. dvanadset, 13. trinadset, 14. četyrinadset, 15. petnadset, 16. šestnadset, 17. sedmnadset, 18. osmnadset, 19. @@ 27.
„Връзките” (20-90) се образуват чрез добавяне на -deset към числата 2-9:
20. dvadeset, 30. trideset, 40. četyrideset, 50. petdeset, 60. šestdeset, 70. sedmdeset, 80. osmdeset, 90. devetdeset.
Стотиците (100-900) се образуват чрез добавяне на -sto към числата 2-9:
100. sto, 200. dvasto, 300. tristo, 400. četyristo, 500. petsto, 600. šeststo, 700. sedmsto, 800. osmsto, 900. @@ 46
Като алтернатива, стотиците могат също да бъдат образувани чрез сгъване на думата sto, което води до следния набор:
100. sto, 200. dvěstě, 300. trista, 400. četyrista, 500. petsot, 600. šestsot, 700. sedmsot, 800. osmsot, 900. @@ 56.
Думите за „хиляда”, „милион” и „милиард” са: tyseč (1000), milion (106) и miliard (109). Точно както в случая със стотиците, тези думи могат или не могат да бъдат склонени като съществителни. Въпреки че не е обичайно в славянските езици да се прави това, в случаи като pet-tyseć „5000” може да се добави тире за яснота.
Комбинации от тях винаги се правят от високо към ниско: хиляди – стотици – десетки – единици. Между десетиците и единиците може да се вмъкне думата i „и”. Например: tri-tyseč četyristo petdeset (i) šest „3,456”.
Тъй като основната цел на междуславянския език е да бъде максимално разбран от говорещите славянски език, той заслужава препоръка да се пишат цифри вместо цифрови думи.
За средния западняк би имало най-голям смисъл, ако думата jedin бъде последвана от съществително в единствено число, а всички останали числа от съществително в множествено число: једин дом, два домы, пет домы, двадесет домы, милион домы. В славянските езици обаче нещата работят по друг начин. Всички числа, по-високи от 4, са последвани от родителен падеж на множествено число: пет домов (букв. „пет къщи”). В случая с числата 2-4 повечето езици използват в повечето случаи именителен падеж множестве но число, но някои езици, особено сърбохърватски и руски, предпочитат вместо това родителния падеж единствено число. От съображения за яснота обаче се препоръчва да се използва именителен падеж единствено число след 1, именителен падеж множествено число след 2-4 и родителен падеж множествено число след 5 и повече: jedin dom, dva domy, četyri domy, pet domov.
Склонение на кардиналните числа
Най-лесното решение за деклинирането на кардиналните числа е просто да не ги деклинирате изобщо. Dom s tri etažami „Къща на три етажа” е напълно разбираема, въпреки че може да звучи малко странно за носителите на езика. Въпреки това, по-добър ефект може да се постигне чрез използване на следните модели за склонение:
1
С изключение на именителния падеж в единствено число от мъжки род, думата jedin „един” се склонява като прилагателно *@jedny: m. jedin, jednogo, е. jedna, jednoj, n. jedno и т.н. В някои случаи може да се използва и в множествено число: Једни људи прєдпочитајут лєто, други зиму „Някои хора предпочитат лятото, други зимата”. Такъв е и случаят с pluralia tantum: jedne dveri „една врата”.
2-4
Тези числа са намалени по малко непознат начин, защото техните модели показват остатъци от древния дуал. Само dva „две” има разграничение по род, макар и само в именителен/винителен падеж.
| 2 | 3 | 4 | ||
|---|---|---|---|---|
| masculine | feminine | |||
| им. | dva | dvě | tri | četyri |
| в. | ||||
| р. | dvoh | trěh | četyrěh | |
| д. | dvom | trěm | četyrěm | |
| д. | dvoma | trěmi | četyrěmi | |
| м. | dvoh | trěh | četyrěh | |
Средният род на "2" е dva на руски, беларуски, украински, полски, кашубски и сърбохърватски, dvě на старославянски, чешки, словашки, горен и долен лужишки, словенски, македонски, български и русински. В междуславянския и двата варианта са еднакво валидни.
Също така отклонени като dva са думите oba и obydva „и двете“, „двамата от“.
5-99
Числата pet и нагоре се сгъват като съществителни от модела kost. Подлогът винаги остава в родителен падеж множествено число. Примери:
| 5 | 12 | 30 | |
|---|---|---|---|
| им. | pet | dvanadset | trideset |
| в. | |||
| р. | peti | dvanadseti | trideseti |
| д. | peti | dvanadseti | trideseti |
| д. | petju | dvanadsetju | tridesetju |
| м. | peti | dvanadseti | trideseti |
0, 100, 1000, 106, 109
Останалите числа също се отклоняват като съществителни: nula „нула” като съществително от женски род (като жена), sto „сто” като съществително от среден род (като слово), tyseč „хиляда” като съществително от мъжки или женски род (ген. тысеча или тысечи), milion „милион” и miliard „милиард” (или „милиард”) като съществителни от мъжки род.
Неопределени числа
Освен изброените по-горе количествени числа, има и категория от така наречените неопределени кардинални числа, състояща с е от думи като mnogo „много, много”, malo „малко, малко”, velje „много” , veče „повече”, menje „по-малко”, koliko „колко”, několiko „няколко, някои”, toliko „това/това много”, para „няколко” .
Поредни числа
Поредните числа, грубо казано, се отнасят до мястото на даден елемент в ред. От гледна точка на граматиката, тези думи са прилагателни и също като обикновените прилагателни те съвпадат със съществителното, което променят по род, падеж и число. Всички редни числителни се сгъват като прилагателни с твърда основа (като добры), с изключение на trětji, което следва мекото склонение (като svěži).
Поредните номера от 1 до 4 са: prvy „първи”, drugy или vtory „втори”, trětji „трети” и četvrty „четвърти”.
Останалите редни числа до 99 се образуват чрез добавяне на края -y към кардиналните числа:
петы „5-ти”, šesty „6-ти”, sedmy „7-ми”, osmy „8-ми”, devety „9-ти”, desety „10-ти”; jedinnadsety „11-ти”, dvadesety „20-ти” и т.н.
Думата за „100-ия” е sotny или stoty, думата за „1000-ния” е tysečny.
Когато по-голямо число образува низ, само последният член се модифицира, за да създаде пореден номер: v tyseč devetsot osmdeset četvrtom godu „в годината 1984”.
Дроби
Повечето славянски езици използват редните числа за дроби: dvě trětje „две трети, 2/3”. Въпреки това, от съображения за яснота, ако заслужава препоръка вместо това да използвате следните, универсално разбираеми форми:
Думата за „половината” е pol (polovina, polovica). Може да се използва и като префикс: pol-mrtvy „полумъртви”.
Всички други форми са изградени чрез заместване на края -y на поредните номера на -ina: tretjina „1/3”, četvrtina „1/4”, petina „1/5”, šestina „1/6”, sedmina „1/7”, osmina „1/8”, devetina „1/9”, desetina „1/10”. Това работи и за по-големи числа: šestnadsetina „1/16”, sotina или stotina „1/100”.
Те се накланят като съществителни от женски род. По този начин „7/38” се представя като sedm trideseti-osmin (тирето има за цел да подобри яснотата).
Колективни номера
Кардиналните и поредните числа са най-значимите. Но славянските езици имат и други категории. Повечето от тях се използват рядко в днешно време или се използват само при определени обстоятелства, но все пак трябва да бъдат споменати от съображения за пълнота.
Колективните числа се отнасят до членове на затворена група и могат да се преведат като „група от”, „някои”. Формите са:
двоје „двама, двойка”, troje „тройка, група от трима”, četvero, petero, šestero, sedmero, osmero, devetero, desetero. Тази група включва също oboje „и двете”.
Може да се използва вместо кардинално число в следните случаи:
- когато групата се състои от мъже и жени: два студенти „двама студенти (м.)”, двє студенткы „двама студенти (ж.)”, двоје студентов „двама студенти (м. + ж.)”
- с неутрални по пол думи като
ljudiиděti: осмеро људиј „осем души”,četvero dětij„четири деца” - с думи от среден род, обозначаващи млади животни (sg.
-e, pl.-eta):troje telet„три телета” - за обекти, които естествено идват по двойки, например: двоје рѫкавиц „две ръкавици”
- с думи, които съществуват само в множествено число (pluralia tantum): двоје двериј „две врати”.
Както се вижда от тези примери, съществителното име след сборно числително винаги е в родителен падеж на множествено число и ако това съществително е предмет на изречение, съответният глагол е в 3-то лице единствено число (среден род).
Събирателните числа могат да се използват и без съществително в случаи като: my oboje „и двамата (м. + ж.)”, zabava v troje „парти за трима”.
Умножителни числа
Основите на събирателните числителни също могат да се използват като основа за мултипликативни (или сборни) прилагателни: dvojny „двоен, двукратен”, trojny „троен, троен, троен”, četverny „четворен, четирикратен”. По-рядко срещани, но не и невъзможни, са по-високите числа: peterny „петор“, šesterny „шест“ и т.н. Към същото семейство принадлежи и jediny „само, единичен“.
С префикса po- тези прилагателни също могат да се превърнат в глаголи: podvojiti „удвоявам”, potrojiti „утроявам”, početveriti „умножавам по четири”. Обратното може да се постигне с префикса raz-: razdvojiti „да се раздели на две”, raztrojiti „да се раздели на три части”.
Друг вид умножителни числителни са наречията, образувани чрез добавяне на наставката -kratno към кардиналното число: jednokratno „веднъж, веднъж”, dvakratno „два пъти, два пъти”, trikratno „три пъти, три пъти” , и т.н. Този суфикс може да се използва и за неопределени числа: mnogokratno „много пъти”, několikokratno „няколко пъти”.
Диференциални числа
Друга група прилагателни с числителна основа са диференциалните (качествени, родови) числа. Те се отнасят до качествена диференциация на въпросните елементи и могат да бъдат преведени като „различни видове“. Стара форма (базирана отново на колективните числа) е dvoj, troj (отклонена като притежателното местоимение moj).
По-често срещано и по-малко объркващо обаче е окончанието -aky: dvojaky, trojaky, četveraky, peteraky, и т.н.: двојаке книгы „два вида книги“. Това работи и за неопределени числа: kolikoraky „колко вида“.
Когато се адвербиализира, значението става нещо като „по X начини”: trojako „по три начина”.
Субстантивирани числа
Понякога числата се използват като субстантиви, например когато говорим за рисунка или скулптура на число, автобус, радио или телевизионен канал, оценка, дадена в училище, банкнота или карта за игра. Може просто да се преведе като „тройка”, „петицата” и т.н. В случая на числата 2-4 това става чрез добавяне на окончанието -ka към сборната числителна основа, в останалите случаи към кардинален номер: jedinka, dvojka, trojka, četverka, petka, šestka, и т.н.
Като алтернатива може да се използва и окончанието -ica, но това не работи във всички случаи: jedinica, petica, šestica, sedmica и т.н.
Раждане на близнаци
Донякъде специален случай представлява броят на децата от едно раждане: близнаци, тризнаци, четворки, петзнаци и др. Славянските езици имат различни начини за изразяване на това:
- Източнославянски:
-ne(pl.-neta) –dvojne,trojne,četverne,peterne(1 от 2, 3, 4, 5) - чешко-словашки:
-če(pl.-četa) -dvojče,trojče,četverče,peterče - Полски:
-ak-dvojak,trojak,četverak,peterak - Словенски:
-ček–dvojček,trojček,četverček,peterček - Южнославянски:
-ka-dvojka,trojka,četverka,peterka