Skip to main content

Местоимения

Автоматичен превод
Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

Лични и възвратни местоимения​

Личните местоимения имат шест падежа - същите като съществителните, но без вокатив. Възвратното местоимение sebe се наклонява като ty, tebe, ..., като единствената разлика е, че няма номинативна форма.

Формите в скоби са клитични форми, т.е. те са по-слаби и винаги без ударение. Se се използва във възвратни глаголи: Ја мыју се „Измивам се”. Ако трябва да се подчертае, се използва по-дългата форма: Ја мыју једино себе „Не мия никого, освен себе си”. След предлог е по-добре да използвате по-дългите форми: к мнє, za tebe.

Първо лицеВторо лице Трето лице
м.р.с.р.ж.р.
им. ja ty on ono ona
в. mene (me) tebe (te) jego (go) ju
р. mene tebe jego jej
д. mně (mi) tobě (ti) jemu (mu) jej
д. mnoju toboju jim jeju
м. mně tobě jim jej

Бележки:

  1. След предлог всички местоимения от трето лице се предхождат от n-: jego > do njego; jim > pri njim и т.н. (по тази причина локалните форми jim, jej и jih никога не се срещат, тъй като местният падеж винаги се предшества от предлог)
  2. Ако сте любопитни как тези форми се отнасят към славянските езици, можете да ги видите в сравнение тук.

Няколко бележки относно употребата:

  • Тъй като не всички глаголни окончания са еднакво очевидни за всички говорещи славянски езици, pro-drop (т.е. пропускането на лични местоимения, когато те са предмет на изречение) не се препоръчва. По-добре е да кажете „ja čitaju” вместо само „čitaju”, въпреки че последното определено не е неправилно.
  • Предлозите могат да управляват всеки падеж, освен именителния, в зависимост от употребата им в славянските езици.
  • Местоимението on се отнася за всяко съществително от мъжки род, а не само за същества от мъжки пол. По същия начин местоимението ona се отнася за всяко съществително от женски род, а не само за същества от женски пол.
  • Както всички естествени славянски езици, междуславянският има T-V разграничение, т.е. vy е универсално местоимение от второ лице и за двете числа, докато второто лице единствено число ty се използва само за обръщение към приятели, роднини и деца.
  • Възвратното местоимение може да се използва и като реципрочно местоимение: „Oni bijut se” може да означава „Те се удрят”, но по-скоро би имало значението: „Те се удрят”. За да бъдете по-ясни относно значението „един на друг“, можете да добавите формулата jedin drugogo: „Oni bijut se jedin drugogo”.

Притежателни местоимения​

Притежателните местоимения се накланят като прилагателни, с изключение на нулевото окончание в мъжки род единствено число. Формите са:

  • moj, moja, moje „моя”
  • tvoj, tvoja, tvoje „твой, твой”
  • naš, naša, naše „нашият”
  • vaš, vaša, vaše „вашето (мн.)”
  • svoj, svoja, svoje „собствен” (рефлексивен)

В трето лице най-често се използва родителният падеж на съответното лично местоимение: jego, jej, jih. Тези форми не се накланят. Като алтернатива можете да използвате и следните форми, които се склоняват като прилагателни:

  • jegov, jegova, jegovo „негов”
  • jejin, jejina, jejino „тя”
  • jihny, jihna, jihno „техните“

Винаги, когато притежателят е и субект на изречението, се използва рефлексивът svoj, независимо дали този субект е в трето лице или не: Ja myju svoje avto „Мия си колата”. Обърнете внимание на разликата в значението, когато възвратното местоимение се отнася до предмет в трето лице:

Пјотр дал Ивану своју книгу "Пьотр подаде на Иван своята [= Пьотр] книга" Пјотр дал Ивану јегову книгу „Пьотър даде на Иван своята [= Иванова] книга“.

Има също въпросителни, определителни и неопределителни притежателни местоимения: čij „чий”, ničij „ничий”, něčij „нечий” и т.н. Те се накланят като moj. За повече форми вижте раздела за корелатите.

Също като прилагателните, притежателните местоимения съответстват на съществителното, което променят по род, число и падеж. С изключение на именителния и винителния падеж в мъжки род в единствено число, тяхното склонение е идентично с това на прилагателните (moj, твој, naš, vaš, свој и čij като свєжи; јегов, јејин и јихны като dobry):

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. moj moje moja
в. mojego moj moju
р. mojego mojej
д. mojemu mojej
д. mojim mojeju
м. mojem mojej

Показателни местоимения​

Основното демонстративно местоимение е toj „това, онова” и трябва да се използва винаги, когато не е необходимо да се прави изрична разлика между тхис оне овер хере и that one over there.

Ако трябва да сме по-точни, най-простото решение е да използваме tutoj за „това” и tamtoj за „онова, там”. Те се отказват, както следва:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. toj to ta
в. togo toj tu
р. togo toj
д. tomu toj
д. tym toju
м. tom toj

Бележки:

  1. По-малко просто, но исторически по-точно е следното тристранно разграничение: sej (е. sa, н. se) за „това”, toj за „онова” и onoj за „там“. Трябва да се помни обаче, че sej на практика е изчезнал от повечето съвременни езици, с изключение на няколко вкаменени останки. Следователно може да не винаги е ясно.
  2. Друго демонстративно местоимение е ov, което означава същото като sej. Значението му обаче е много различно в съвременните езици.
  3. Tutoj, tamtoj, ov и onoj се отклоняват като toj.
  4. Вместо множествените числа tyh, tym и tymi понякога може да срещнете těh, těm и těmi.

Относителни местоимения​

Относителното местоимение, което се използва най-често, е ktory. Склоня се като обикновено прилагателно. Като алтернатива може да се използва и южнославянски koj (склонен като moj). Техните значения са идентични и могат да се използват взаимозаменяемо.

Третият вариант е по-архаичният iže – използван в именителен падеж за всички родове, както в единствено, така и в множествено число; в други случаи се наклонява като форма на личното местоимение on/ona/ono с наставка -že: м.р. р. ед.ч. jegože, м.р. д. ед.ч. jemuže и др.

Въпросителни местоимения​

Въпросителните местоимения са kto „кой” и čto (или što) „какво”. Те се накланят, както следва:

кой?какво?
им. kto čto
в. kogo
р. čego
д. komu čemu
д. kym čim
м. kom čem

Въпросителните детерминанти са koj (склонено като moj) „който” (вместо това може да се използва и ktory), притежателното местоимение čij „чийто” (вижте по-горе) и прилагателното kaky „ какъв тип".

Неопределени местоимения​

Това е голяма група от местоимения и определители, повечето от които произлизат редовно от въпросителни местоимения. Има няколко категории:

Позоваване на всички елементи (универсално) (vs-): vsi или vsekto „всички, всички”, vse или vsečto „всичко”; ves (е. vsa, н. vse „цял, цял; всички”); cěly „цял, цял”; vsaky „всеки, всеки”; vsekaky „всеки вид, всякакви”; vsečij „на всички“.

Относно никакви елементи (отрицателни) (ni-): nikto „никой, никой”, ničto „нищо”, nikoj, nijedin и nikaky „нито един, никой”, ničij „ничий ”.

Препратка към единичен неопределен елемент (ně-): někto „някой, някой”, něčto „нещо”, někoj „някакъв”, někaky „някакъв вид”, něčij „някой, нечий ”.

Позовавайки се на няколко неуточнени елемента (poně–): poněkoj „няколко, няколко”, poněkaky „няколко вида”.

Позовавайки се на голяма група елементи: mnogy „много, много, много“.

Позоваване на всеки член на група (-koli, -nebud, libo-): ktokoli, libokto, kto-nebud „всеки, всеки”, čtokoli, libočto, čto-nebud „всичко”; kojkoli, libokoj, koj-nebud „всеки”, kakykoli, libokaky, kaky-nebud „всякакъв вид”; čijkoli, libočij, čij-nebud „на никого, на никого”. За обозначаване на безразличие може да се използва наречието bylo: bylo kto „без значение кой, просто всеки”, bylo čto „без значение какво” и т.н.

Позоваване на друг елемент от група (in-): inokto „някой друг”, inočto „нещо друго”, iny „друго”, inočij „нещо друго”.

Всекто, nikto, něčto, čtokoli и т.н. се сгъват като kto и čto. По същия начин nikoj, něčij и т.н. се сгъват като koj и čij (и по този начин като moj). Ves се сгъва, както следва:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. ves vse vsa
в. vsego ves vsu
р. vsego vsej
д. vsemu vsej
д. vsim vseju
м. vsem vsej

Местоименни наречия​

Едно от най-добрите изобретения на Заменхоф е неговата таблица с корелати, група от взаимосвързани местоимения, прилагателни и наречия. Там думите са запазени възможно най-правилни, но не за сметка на разпознаваемостта за говорещите славянски езици. Няколко практически невъзможни думи са пропуснати и няколко други правилни форми са заменени с форми, които са често срещани в естествените езици. Неправилните форми (т.е. не изглеждат както трябва според таблицата) са показани в курсив.

въпрос
k-		тук
s-		там
t-		отвъд
on-		някой
něk-		няколко
poněk-		всякакъв
k-nebud, k-koli		никой
nik-		всеки
vs-		друг
in-
кой? koj sej,
tutoj		toj,
tamtoj		 onoj někoj poněkoj koj-nebud kojkoli nikoj, nijedinvsakyiny
кой? kto někto — kto-nebud ktokoli nikto vsekto, vsi inokto
какво? čto se to ono něčto poněčto čto-nebud čtokoli ničto vsečto, vse inočto
колко? koliko seliko toliko onoliko několiko — koliko-nebud kolikokoli —
чий? čij — něčij — čij-nebud čijkoli ničij vsečij inočij
какъв вид? kaky saky taky onaky někaky poněkaky kaky-nebud kakykoli nikaky vsaky inaky
как? kako sako tako onako někako poněkako kako-nebud kakokoli nikako vsako inako
къде? kde sde, tutude, tam onde někde poněkde kde-nebud kdekoli nikde vesde inde
накъде? kamo samo tamo onamo někamo — kamo-nebud kamokoli nikamo vsamo inamo
кога? kogda segda, sejčas togda onogda někogda poněkogda kogda-nebud kogdakoli nikogda vsegda inogda
накъде? kudy sudy tudy onudy někudy — kudy-nebud kudykoli nikudy vsudy inudy
откъде? odkudy odsudy odtudy odonudy odněkudy — odkudy-nebud odkudykoli odnikudy odvsudy odinudy
защо (цел)? čemu — tomu — něčemu — čemu-nebud čemukoli ničemu ——
защо (причина)? začto — zato — zaněčto — začto-nebud začtokoli zaničto ——

Бележки:

  • Във всички случаи, когато се появи koj, ktory може да се използва взаимозаменяемо.
  • Във всички случаи, когато се появи -gda, -gdy може да се използва взаимозаменяемо.
Правна информация
This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.