Skip to main content

Местоимения

Лични и възвратни местоимения​

Личните местоимения имат шест падежа — същите като съществителните, но без звателен падеж. Възвратното местоимение себе се склонява като ты, тебе, ..., единствената разлика е, че то няма именителен падеж.

Формите в скоби са клитични форми, т.е. те са по-слаби и винаги са неударени. Се се използва в звротните глаголи: Ја мыју се "Аз се мия". Ако трябва да се постави ударение, се използва по-дългата форма: Ја мыју једино себе "Аз мия само себе си". След предлог е по-добре да се използват по-дългите форми: к мнє, за тебе.

Първо лицеВторо лице Трето лице
м.р.с.р.ж.р.
им. ја ты он оно она
в. мене (ме) тебе (те) јего (го) ју
р. мене тебе јего јеј
д. мнє (ми) тобє (ти) јему (му) јеј
д. мноју тобоју јим јеју
м. мнє тобє јим јеј
Бележки

След предлог всички местоимения в трето лице имат представка н-: јего > до њего; јим > при њим, и т.н. (по тази причина формите за местен падеж јим, јеј и јих никога не се използват, тъй като местният падеж винаги се предхожда от предлог)

Ако се интересувате как тези форми се съотнасят със славянските езици, можете да видите сравнение тук.

Няколко допълнителни забележки относно употребата:

  • Тъй като не всички глаголни окончания са еднакво очевидни за всички носители на славянски езици, не се препоръчва да се пропускат личните местоимения, когато те са подлог на изречението. По-добре е да се каже ја читају, отколкото просто читају, въпреки че последното също не е неправилно.
  • Предлозите могат да управляват всеки падеж, освен именителен, в зависимост от тяхната употреба в славянските езици.
  • Местоимението он се отнася до всяко съществително от мъжки род, а не само до същества от мъжки пол. По същия начин местоимението она се отнася до всяко съществително от женски род, а не само до същества от женски пол.
  • Както и всички естествени славянски езици, междуславянският има разграничение T-V, т.е. вы е универсално местоимение за второ лице за двете числа, докато второ лице единствено число ты се използва само за обръщение към приятели, роднини и деца.
  • Възвратното местоимение може също да се използва като взаимно местоимение: Они бијут се може да означава "Те се бият сами себе си", но по-често има значението: "Те се бият един друг". За да се изрази по-ясно значението "един друг", може да се добави формулата једин другого, например: Они бијут се једин другого.

Притежателни местоимения​

Притежателните местоимения се скланят като прилагателни, с изключение на нулевото окончание в мъжки род единствено число. Формите са следните:

  • мој, моја, моје — мой, моя, мое
  • твој, твоја, твоје — твой, твоя, твое
  • наш, наша, наше — наш, наша, наше
  • ваш, ваша, ваше — ваш, ваша, ваше
  • свој, своја, своје — свой, своя, свое

В трето лице най-често се използва родителният падеж на съответното лично местоимение: јего, јеј, јих. Тези форми не се скланят. Алтернативно могат да се използват и следните форми, които се скланят като прилагателни:

  • јегов, јегова, јегово — негов
  • јејин, јејина, јејино — неин
  • јихны, јихна, јихно — техен, тяхна, тяхно

Когато собственикът е също и подлогът на изречението, се използва възвратното местоимение свој, независимо от това дали подлогът е в трето лице или не: Ја мыју своје авто "Аз мия своята кола". Обърнете внимание на разликата в значението, когато възвратното местоимение се отнася до подлог в трето лице:

  • Пјотр дал Ивану своју книгу — Петър даде на Иван своята [= на Петър] книга
  • Пјотр дал Ивану јегову книгу — Петър даде на Иван неговата [= на Иван] книга

Съществуват също така въпросителни, определителни и неопределителни притежателни местоимения: чиј (чий), ничиј (ничий), нєчиј (нечий) и т.н. Те се склоняват като мој. За други форми вижте раздела за съотносителни думи.

Подобно на прилагателните, притежателните местоимения се съгласуват с името, което определят, по род, число и падеж. С изключение на мъжки род в именителен и винителен падеж единствено число, тяхното склонение е идентично със склонението на прилагателните: мој, твој, наш, ваш, свој и чиј — като свєжи; јегов, јејин и јихны — като добры):

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. мој моје моја
в. мојего мој моју
р. мојего мојеј
д. мојему мојеј
д. мојим мојеју
м. мојем мојеј

Показателни местоимения​

Основното показателно местоимение е тој (този, онзи), и трябва да се използва, когато няма нужда ясно да се различава "този тук" и "онзи там".

Ако трябва да бъдем по-точни, най-простото решение е да използваме тутој за "този" и тамтој за "онзи, този там". Те се склоняват по следния начин:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. тој то та
в. того тој ту
р. того тој
д. тому тој
д. тым тоју
м. том тој

Бележки​

  1. По-малко просто, но исторически по-точно е следното трисъставно разграничение: сеј (ж.р. са, с.р. се) за "този", тој за "този там" и оној за "онзи там". Трябва да се помни обаче, че сеј практически е изчезнал от повечето съвременни езици, с изключение на няколко вкаменени остатъка. Затова той може да не бъде винаги разбираем.
  2. Друго показателно местоимение е ов, което означава същото като сеј. Въпреки това, значението му се различава значително в съвременните езици.
  3. Тутој, тамтој, ов и оној се скланят като тој.
  4. Вместо формите за множествено число тых, тым и тыми понякога могат да се срещнат тєх, тєм и тєми.

Относителни местоимения​

Най-често използваното относително местоимение е кторы. То се скланя като обикновено прилагателно. Алтернативно може да се използва южнославянското кој (скланя се като мој). Техните значения са идентични и те могат да се използват взаимозаменяемо.

Третият вариант е по-архаичното иже – използва се в именителен падеж за всички родове, както в единствено, така и в множествено число; в другите падежи се склонява като формата на личното местоимение он/она/оно с наставка -же: јегоже (м.р. р. ед.ч.), јемуже (м.р. д. ед.ч.) и т.н.

Въпросителни местоимения​

Въпросителните местоимения са кто (кой) и что (или што) (какво). Те се склоняват по следния начин:

кой?какво?
им. кто что
в. кого
р. чего
д. кому чему
д. кым чим
м. ком чем

Въпросителните определения са кој (склонява се като мој) (кой) (вместо него може да се използва и кторы), притежателното местоимение чиј (чий) (вижте по-горе) и прилагателното какы (какъв).

Неопределени местоимения​

Това е голяма група местоимения и определения, повечето от които се образуват редовно от въпросителните местоимения. Съществуват няколко категории:

  • Отнасящи се до всички предмети (универсални) (вс-): вси или всекто (всички, всеки), все или всечто (всичко); вес (ж.р. вса, с.р. все (цял, всичък; всички)); цєлы (цял, всичък); всакы (всеки, всякакъв); всекакы (всякакъв вид, от всички видове); всечиј (на всички).

  • Отнасящи се до нито един предмет (отрицателни) (ни-): никто (никой), ничто (нищо), никој, ниједин и никакы (нито един, никакъв), ничиј (ничий).

  • Отнасящи се до един неопределен предмет (нє-): нєкто (някой), нєчто (нещо), нєкој (някакъв), нєкакы (от някакъв вид), нєчиј (нечий).

  • Отнасящи се до няколко неопределени предмета (понє–): понєкој (някои, няколко), понєкакы (от няколко вида).

  • Отнасящи се до голяма група предмети: многы (много, многоброен).

  • Що стосуються будь-якого члена групи (-коли, -небуд, либо-): ктоколи, либокто, кто-небуд (който и да е, някой), чтоколи, либочто, что-небуд (каквото и да е, нещо); којколи, либокој, кој-небуд (който и да е), какыколи, либокакы, какы-небуд (какъвто и да е вид); чијколи, либочиј, чиј-небуд (чийто и да е). За изразяване на безразличие може да се използва наречието было: было кто (който и да е, всеки), было что (каквото и да е, всичко) и т.н.

  • Що стосуються іншого предмета групи (ин-): инокто (някой друг), иночто (нещо друго), ины (друг), иночиј (на някой друг).

Всекто, никто, нєчто, чтоколи и т.н. се скланят като кто и что. По същия начин никој, нєчиј и т.н. се скланят като кој и чиј (и следователно като мој). Вес (всичко) се скланя по следния начин:

м.р.
(одушевено)		м.р.
(неодушевено)		с.р.ж.р.
им. вес все вса
в. всего вес всу
р. всего всеј
д. всему всеј
д. всим всеју
м. всем всеј

Местоименни наречия​

Едно от най-добрите изобретения на Заменхоф беше неговата таблица на съотносителните думи, група от взаимосвързани местоимения, прилагателни и наречия. Тези думи бяха запазени възможно най-регулярни, но не за сметка на разпознаваемостта за носителите на славянски езици. Някои практически невъзможни думи бяха пропуснати, а някои други регулярни форми бяха заменени с форми, които са разпространени в естествените езици. Нерегулярните форми (т.е. тези, които не изглеждат така, както би трябвало според таблицата) са показани в курсив.

питання
k-		тут
s-		там
t-		он там
on-		якийсь
něk-		декілька
poněk-		будь-який
k-nebud, k-koli		ні
nik-		кожний
vs-		інший
in-
який? кој сеј,
тутој		тој,
тамтој		 оној нєкој понєкој кој-небуд којколи никој, нијединвсакыины
хто? кто нєкто — кто-небуд ктоколи никто всекто, вси инокто
що? что се то оно нєчто понєчто что-небуд чтоколи ничто всечто, все иночто
скільки? колико селико толико онолико нєколико — колико-небуд коликоколи —
чий? чиј — нєчиј — чиј-небуд чијколи ничиј всечиј иночиј
який? какы сакы такы онакы нєкакы понєкакы какы-небуд какыколи никакы всакы инакы
як? како сако тако онако нєкако понєкако како-небуд какоколи никако всако инако
де? кде сде, тутуде, там онде нєкде понєкде кде-небуд кдеколи никде весде инде
куди? камо само тамо онамо нєкамо — камо-небуд камоколи никамо всамо инамо
коли? когда сегда, сејчас тогда оногда нєкогда понєкогда когда-небуд когдаколи никогда всегда иногда
куди? куды суды туды онуды нєкуды — куды-небуд кудыколи никуды всуды инуды
звідки? одкуды одсуды одтуды одонуды однєкуды — одкуды-небуд одкудыколи одникуды одвсуды одинуды
навіщо (мета)? чему — тому — нєчему — чему-небуд чемуколи ничему ——
чому (причина)? зачто — зато — занєчто — зачто-небуд зачтоколи заничто ——
Бележки
  • Във всички случаи, когато се появява кој, може да се използва кторы.
  • Във всички случаи, когато се появява -гда, може да се използва -гды.
Правна информация
This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.