Граматика
Междуславянският е естествен и много широко разбираем език за славяните. Изцяло се основава на форми, общи за славянските езици, а когато няма общи форми, на мажоритарни решения. Има граматичен род, шест падежа плюс незадължителен звателен, глаголен аспект и пълно спрежение – неща, които почти всеки славянин познава. Освен това съдържа и материал, който липсва в повечето славянски езици, но познаването на който може да бъде от голяма полза за разбирането на езиците, които го използват.
В сравнение с естествените славянски езици този граматичен модел все още е доста прост и правилен. Изключенията са редки и повечето нередности се отстраняват със средства, предоставени от самите славянски езици, без да се въвежда никаква изкуственост.
Този граматичен модел е предназначен предимно за комуникация между славяни от различни националности, но разбира се може да се използва и от неславяни, които искат да могат да общуват на по-сериозно ниво. Подходящ е за контакти и публикации, но и като средство за вникване в природата на славянството.
📄️ Съществителни
Genders, numbers, cases, declensions and more
📄️ Прилагателни
Инфлексия
📄 ️ Местоимения
Лични и възвратни местоимения \
📄️ Цифри
Кардинални числа \
📄️ Глаголи
Перфектен и несвършен вид \
📄️ Предлози
Съюзи \
📄️ Съюзи
Повечето предлози в славянски управляват родителния падеж. Това е особено вярно за всички предлози, които са получени от съществителни, прилагателни или наречия. В случай на предлози, отнасящи се до място и време, следното може да се приеме като насока, въпреки че има изключения:
📄️ Синтаксис
Словоредът е основно свободен, но предпочитаният (и стилистично най-неутрален) словоред е субект – глагол – обект (SVO). Не е задължително, но имайте предвид, че поставянето на обекта преди субекта няма да помогне за изясняване на значението. Това не е случаят с изреченията, в които личното местоимение или местоимениетоisv[kto] имат свои собствени форми за винителен падеж, така че значението винаги е ясно.