Овкусяване
Междуславянски диалекти
Междуславянският е предназначен да бъде колкото е възможно повече в центъра на славянските езици и ние правим всичко възможно да предложим решения, които са най-добри за всички славяни заедно, като избягваме преобладаването на характеристиките на определени подгрупи. Тези решения обаче не винаги са идеални за комуникация между подгрупа от говорещите славянски език: това, което е най-добро в България или Хърватия, не е непременно най-добро в Полша или Русия. Interslavic трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да предложи решения за всички тези различни видове комуникация. Това може да се реализира на четири различни нива:
- На лексикално ниво. Междуславянските думи са избрани за максимална разбираемост сред възможно най-голям брой славяни, но не винаги е възможно да се намери дума, която да е разбираема за всички. Очевидно дума, която е общоразбираема за западните и източните славяни, но непозната за южните славяни, няма да бъде много полезна в комуникацията със сърби или българи. Поради тази причина речникът понякога предлага синоними, като една дума обхваща една част от славянската територия, а втора дума другата, което позволява на потребителите да избират думи, които са разбираеми за една подгрупа конкретно.
- На фонологично ниво. Дори една дума да се среща във всички славянски езици, не е задължително да звучи еднакво навсякъде. Например руснаците и украинците използват korova за крава, поляците и лужиците krowa, чехите, словаците и южните славяни krava. За руснак krova е по-лесно за разбиране от krava, но няма причина чехите и/или словаците да го използват в комуникацията с южните славя ни, например.
- На правописно ниво. Писменият междуславянски може да стане по-познат за говорещите определени езици чрез използване на правопис, подобен на техния собствен. Например, за да се адаптира към рускоговорящите, може да се използват
я
,ю
ий
вместо формулярите с кирилицај
. - На граматическо ниво. Например, като се избягва използването на инфинитиви и съществителни падежи при обръщение към българите.
Процесът на добавяне на местен цвят, за да изглежда междуславянският и да звучи по-познато за говорещите определени езици, се нарича „овкусяване“. Възможностите са абсолютно безкрайни: за всеки славянски език или диалект е възможно да се създаде „национална” или „регионална” версия, която по всяка вероятност ще създаде у носителя на езика впечатлението за забавна, но напълно разбираема вариация на собствения му език . В допълнение, ароматизирането се постига не само чрез адаптиране на междуславянския към слушателя/четеца, то почти неизбежно се определя и от езика на говорещия/пишещия. Ако сравните междуславянски, написан от поляк, и междуславянски, написан от сърбин, разликите лесно могат да бъдат разпознати.
Би било твърде далеч да се опише всяка възможна ароматизирана форма на междуславянски. Затова нека се съсредоточим върху формите, предназначени само за по-големи групи, които могат да бъдат реализирани чрез приписване на по-голяма тежест на разбираемостта от някои славяни, отколкото от други. Тъй като Interslavic използва система за гласуване като инструмент за компилиране на думи, граматически окончания и звуци, резултатът от гласуването може да се промени, когато на определени езици се придаде по-малка тежест или се елиминират напълно. По този начин, вместо да използваме решенията, които работят най-добре за всички славяни като цяло, ние използваме характеристики, които са типични само за подгрупа от славянски езици. Резултатът може да се опише като „диалекти“, някои по-повлияни от източнославянски, други по-повлияни от южнославянски и т.н.
Овкусяване на произношението
Flavorizacija v izgovoru
Основата за манипулиране на междуславянския е етимологичната азбука, набор от незадължителни букви, които всъщност нямат собствено произношение, но представляват фонеми, чието произношение варира от един език на друг вместо това. В междуславянския те могат да се използват за предаване на допълнителна етимологична информация, но могат да се използват и за различна цел: чрез писане и/или произнасяне по различен (нестандартен) начин даден текст може да се адаптира, за да бъде по-добре разбран от носители на определена група езици.
Произношението на y
се различава от i
само на руски, беларуски, полски и лужически; в южнославянските езици, в украинския и в говоримия чешки и словашки се слива с i
. По този начин, ако се обръщате към публика само от южни славяни, е абсолютно препоръчително да замените всички y
с i
.
Гласната ě
се слива с e
в je
(на руски и полски) или e
(на словенски, сръбски и македонски), но в останалите езици се е развила по различен начин в i
, ije
, je
, ja
или a
(докато e
винаги остава твърд e
). В резултат на това символът ě
има отлични компромисни качества: сърбинът може да прочете рєч като свой собствен reč, хърватин като свой собствен riječ, украинец като свой собствен rič. За руснаци и поляци разграничението е без значение.
Обикновено (исторически назалната) гласна ę
се пише и произнася като e
, но това е характеристика, типична за южнославянския. По-севернославянски привкус може да се постигне, като се замени с ja
(след мека съгласна a
).
Гласната ų
съвпада с u
в повечето славянски езици, с изключение на полски (ą/ę
), словенски (o
), македонски (a
) и български (ъ
).
Буквата å
не съществува в нито един слав янски език като отделна фонема. Междуславянският използва a
в тази позиция, както и старославянският, южнославянският, чешкият, словашкият и много думи на руски език. За да придадете на текста по-севернославянски привкус, вместо това може да се използва o
.
Буквата ȯ
представлява силен твърд джер (ъ
). Източнославянски, словашки, горнолужицки и македонски имат o
тук, словенски и останалите западнославянски езици e
, сърбохърватски a
и български ъ
(ă
). Interslavic има o
в тази позиция, но за по-западнославянски вкус можете да използвате e
.
Буквата ė
представлява силен мек джър (ь
). Във всички славянски езици то се е развило до e
, с изключение на сърбохърватския, който има a
.
Когато r
или ŕ
са предшествани от съгласна и не са последвани от гласна, те представляват отделна сричка, произнасяна по-скоро като ǝr и ʲǝr. В чешки, словашки, словенски, сърбохърватски и македонски те се сляха в сричков r
. За по-северно/източнославянски привкус можете да напишете or
за сричкови r
и er
за сричкови ŕ
.
Съгласната g
се произнася по-скоро като придихателна h
на украински, беларуски, чешки, словашки и горнолужишки.
Докато стандартният междуславянски има две омекотени съгласни (lj
и nj
), етимологичната азбука има седем: ĺ ń ŕ t́ d́ ś ź
(имайте предвид, че lj
и nj
са идентични с ĺ
и ń
). Останалите пет до голяма степен липсват в южнославянски, ś
ź
също в чешки и словашки и ŕ
в словашки и беларуски. Ако искате да придадете на текста по-севернославянски вид и усещане, заслужава препоръка да ги включите всички. В такъв случай, разбира се, би било логично всички омекотени съгласни да се отбелязват по един и същ начин: с мекия знак ь
на кирилица, с акут или карон (háček) на латинския правопис. Вместо да използвате ľ
или ĺ
(и двете се срещат само на словашки), също е възможно да използвате l
за мекия ʎ и ł
за твърдия l. Този метод се използва на полски, лужически и някои форми на беларуски Łacinka
и украински Latynka
.
Буквите ć
и đ
обикновено се представят като č
и dž
, но в по-южнославянски вкус те могат да бъдат запазени (изписани ћ
и ђ
на кирилица). Никога обаче не използвайте ћ
и ђ
за ть
и дь
, тъй като това са отделни етимологични единици!
Най-накрая последователността šč
(кирилица: шч
) може да бъде ароматизирана št
на южнославянски. На кирилица може да се пише и щ
.
Север и Юг
Отново, броят на възможните комбинации между езиците е почти безкраен и би било твърде далеч, за да се опише всяка възможна ароматизирана форма на междуславянски. Най-очевидните разлики между славянските езици могат да бъдат покрити с два различни модела на ароматизиране (в допълнение към „стандартния” междуславянски): един по-северно ориентиран (фокусиран върху руски, беларуски, полски и лужически, с вторичен фокус върху чешки, словашки и украински) и по-южно ориентиран (съсредоточен около южнославянски, също с вторичен фокус върху чешки, словашки и украински). Въз основа на предходния параграф те биха могли да изглеждат по следния начин (жълтите полета са тези, в които ароматизираната форма се различава от стандартната):
y | ě | ę ų | å | ė ȯ | syll. r ŕ | lj/ĺ nj/ń ŕ t́ d́ ś ź | ć đ | šč | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Northern | y | e | ja u | o | e o | or er | ľ ń/ň ŕ/ř ť ď ś ź | č dž | šč |
Southern | i | ě | e u | a | e ă | r | lj nj r t d s z | ć đ | št |
В допълнение, в инфинитивите за северно ароматизиране, завършващи на -ť
вместо на -ti
, именителният/винителен падеж единствено число на прилагателните трябва да бъде -e
вместо -o
(dobre detja вместо южно dobro děte). Северното овкусяване предпочита относителното местоимение кторы, докато южното овкусяване предпочита кој. По същия начин, в случай на префикс vy
-/iz
-, първият е ориентиран на север, а вторият - на юг. В южната ароматизация предлогът дља „за” трябва да се замени с za
.
Овкусяване при изписване
Flavorizacija v pravopisanju
Междуславянският език може да бъде направен по-достъпен за определени групи чрез манипулиране на начина, по който е написан. Стандартната латиница се основава най-вече на словенската азбука, с добавянето на y
(от западнославянски) и ě
(от чешки и лужически). Тази азбука обаче се различава съществено от полската азбука и говорещите полски може да не разберат веднага букви като ě
или š
. За да ги улесните, можете например да замените v
, č
, š
, ž
и ě
с w
, cz
, sz
, ż
и ie
. Поляците също ще бъдат подпомогнати чрез приемане на ę
и ų
от етимологичната азбука, представени съответно като ię
и ą
. Подобни модификации могат да бъдат направени и за говорещи други езици:
e ě | ę ų | č š ž | g | h | v | l lj | nj | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Polish-based | ie | ię ą | cz sz ż | g | ch | w | ł l | ń/ni |
Czech/Slovak-based | e ě | ia u | č š ž | h | ch | v | l ľ | ň |
Croatian-based | e je | e u | č š ž | g | h | v | l lj | nj |
Стандартната кирилица се основава на сръбската/македонската кирилица с добавянето на ы
(от руски и беларуски) и є
(от украински). Проблем е дотолкова, че източните славяни не винаги разбират правилно кирилицата ј
, която са склонни да произнасят като dž
, както на английски, докато много южни славяни не са запознати с буквата ы
. В ситуации, когато даден текст е представен както на латиница, така и на кирилица, може да е добра идея да използвате ароматизиран правопис, който е специално насочен към източните славяни, тъй като сърбите и македонците са по-запознати с латиницата.
ы | є | ј | ја | ју | јо | је | ји | љ њ | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Serbian/Macedonian-based | и | е | ј | ја | ју | јо | је | ји | љ њ |
Bulgarian-based | и | е | й | я | ю | йо/ьо | йе/ье | и | ль нь |
East Slavic | ы | е | й | я | ю | йо/ьо | (й)е/ье | и/ьи | ль нь |
Примери
Priměry
- Etymological alphabet
- Standard Latin alphabet
- Standard Cyrillic alphabet
Etymological alphabet
Međuslovjańsky jest orųďje dlja komunikacije s Slovjanami. Učeńje ne jest tęžko i ne trȯvaje dȯlgo. Znajųći taky język, člověk imaje možnosť, da by izražal sę vȯ vśakoj slovjańskoj dŕžavě i råzuměl skoro vśe, čto ljudi k njemu govoręt i pišųt. S pomoćjų flavorizacije možno jest približati svoje teksty ješče bolje k regionaľnym ili městnym variantam, da by one iměli vęće vȯzhodnyh, sěvernyh, zapadnyh ili južnyh čŕt.
Standard Latin alphabet
Medžuslovjansky jest orudje dlja komunikacije s Slovjanami. Učenje ne jest težko i ne trovaje dolgo. Znajuči taky jezyk, člověk imaje možnost, da by izražal se vo vsakoj slovjanskoj državě i razuměl skoro vse, čto ljudi k njemu govoret i pišut. S pomočju flavorizacije možno jest približati svoje teksty ješče bolje k regionalnym ili městnym variantam, da by one iměli veče vozhodnyh, sěvernyh, zapadnyh ili južnyh črt.
Standard Cyrillic alphabet
Меджусловјанскы јест орудје дља комуникације с Словјанами. Ученје не јест тежко и не троваје долго. Знајучи такы језык, чловєк имаје можност, да бы изражал се во всакој словјанској државє и разумєл скоро все, что људи к њему говорет и пишут. С помочју флаворизације можно јест приближати своје тексты јешче боље к регионалным или мєстным вариантам, да бы оне имєли вече возходных, сєверных, западных или јужных чрт.
- Northern variant, East Slavic orthography
- Northern variant, Polish-based orthography
- Southern variant, Croatian-based orthography
Northern variant, East Slavic orthography
Меджусловяньски ест орудье для комуникацие с Словянами. Ученье не ест тяжко и не тровае долго. Знаючи такы язык, чловек имае можность, да бы изражал ся во всякой словяньской державе и розумел скоро все, что люди к ньему говорят и пишут. С помочю флаворизацие можно ест приближать свое тексты еще болье к региональным или местным вариантам, да бы оне имели вяче возходных, северных, западных или южных черт.
Northern variant, Polish-based orthography
Miedżusłowiański jest orudie dla komunikacije s Słowianami. Uczenie nie jest tiażko i nie trowaje dołgo. Znajuczi taki jazyk, człowiek imaje możnosť, da by izrażał sia wo wsiakoj słowiańskoj dierżawie i rozumieł skoro wsie, czto ludi k niemu goworiat i piszut. S pomocziu flaworizacije możno jest pribliżati swoje teksty jeszcze bole k regionalnym ili miestnym wariantam, da by one imieli wiacze wozchodnych, siewiernych, zapadnych ili jużnych czert.
Southern variant, Croatian-based orthography
Međuslovjanski jest orudje dlja komunikacije s Slovjanami. Učenje ne jest težko i ne trăvaje dălgo. Znajući taki jezik, človjek imaje možnost, da bi izražal se vo vsakoj slovjanskoj državje i razumjel skoro vse, što ljudi k njemu govoret i pišut. S pomoćju flavorizacije možno jest približati svoje teksti ješte bolje k regionalnim ili mjestnim variantam, da bi one imjeli veće văzhodnih, sjevernih, zapadnih ili južnih črt.