Skip to main content

Ниво 2

Автоматичен превод
Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

В Ниво 1 сте научили редица форми, които можете да използвате, за да станете разбираеми за славяните на много основно ниво. Този език обаче е много примитивен и изобщо не отдава дължимото на богатството на славянските езици. Така че, ако сте готови на предизвикателството, ето още няколко инструмента, които можете да използвате, за да направите Словианто да изглежда и звучи много по-естествено.

Ниво 2 се различава от Ниво 1 по два начина:

  1. Ще научите за рода на славянски и как да го използвате в Slovianto,
  2. Ще научите как да спрегате глаголи.

Пол​

Повечето европейски езици имат граматичен род – английският е едно от малкото изключения. Не е повече от логично думите, обозначаващи лица от мъжки пол, винаги да са в мъжки род, а думите, обозначаващи лица от женски пол, винаги да са в женски род. Идеята за граматическия род обаче е, че всяко съществително име има род, дори и да няма никаква логическа връзка между този род и значението на думата. На френски например le vin „виното” е от мъжки род, а la bière „бирата” е от женски род. На немски der Wein „виното” също е от мъжки род, но das Bier „бирата” е от среден род. Родът на съществителното засяга не само члена, но и прилагателните, притежателните местоимения и други думи, които променят това съществително. Френският има un bon vin froid „едно добро студено вино”, но une bonne bière froide „една добра студена бира”.

Всички славянски езици имат три рода: мъжки, женски и среден. На първо ниво на Slovianto полът не играе роля, защото не е от съществено значение за общуването на най-основното ниво. Малките деца често правят грешки с пола, но все пак могат да бъдат разбрани. Което не променя факта, че добры жена „добра жена” звучи тромаво, защото жена е от женски род, а окончанието -y е от мъжки род. Можете да направите вашия Slovianto да изглежда и звучи много по-естествено, ако вземете предвид и пола. Установяването на рода на съществителното не е никак трудно, тъй като в почти всички случаи е достатъчно да се погледне думата, за да се разбере нейният род, което означава, че няма нужда да се научава родът отделно.

Съществителни​

За да разберете дали една дума е от мъжки, женски или среден род, е достатъчно да погледнете края:

  • Думите от мъжки род винаги завършват на съгласна:

    • муж „човек”
    • сын „син”
    • дом „къща”

  • Думите на -a са от женски род:

    • жена „жена, съпруга”
    • душа „душа”
    • вода „вода”

  • Думите на -o и -e са от среден род:

    • слово „дума“
    • дєте „дете”
    • морје „море”

  • Има и група думи от женски род, завършващи на съгласна. Като правило не забравяйте, че повечето от тези думи завършват на -ost:

    • кост „кост”
    • великост „величие”

Има няколко изключения, но не е нужно да се притеснявате за тях на този етап.

На първо ниво научихте, че окончанието за множествено число е -i. Това работи добре за съществителни от мъжки и женски род, но в случай на съществителни от среден род е по-добре вместо това да използвате -a:

  • слово → слова „думи”
  • дєте → дєта „деца”
  • морје → морја „морета”

Прилагателни​

Не само съществителните имат род, същото важи и за прилагателните и подобни модификатори. Точно както във френския и немския, славянските езици имат съгласие между половете. Това означава, че когато съществително от мъжки род е придружено от прилагателно, това прилагателно приема мъжка форма, съществително от женски род приема женска форма на прилагателно и т.н. Добры жена изглежда малко детински и тромаво, защото съчетава съществително от женски род с прилагателно от мъжки род. Така че запомнете следните неща:

  • Окончанието в мъжки род е -y или -i. Това е формата, дадена в речника:

    добры муж „добър човек”

  • Окончанието в женски род е -a:

    добра жена „добра жена”

  • Среден род е -e:

    добре дєте „добро дете”

  • За всички полове окончанието за множествено число е -e:

    • добре мужи „добри мъже”
    • добре жени „добра жена”
    • добре дєта „добри деца”

Същото, което важи за прилагателните, важи и за притежателните, показателните, относителните, неопределителните местоимения, както и за числата.

  • Притежателните местоимения мој „мой”, твој „твой, твой”, наш „наш”, ваш „твой (мн.ч.)”, свој „свой” и чиј „чийто” получава същите окончания като прилагателните (освен в мъжки род): мој (м.р.), моја (ж.р.), моје (с.р.), моје (мн.ч. ). Същото важи и за въпросителното местоимение кој „което”:

    • мој муж „съпругът ми”
    • твоја жена „вашата жена”
    • наше дєте „нашето дете”
    • које пријатељи „кои приятели”

  • Притежателните местоимения на трето лице (јего „негов, негов”, јеј „нейен”, јих „техен”) не се променят (това е така, защото тези думи не са строго притежателни местоимения, а буквално означават нещо като „от него“ и т.н.):

    • јего жена „съпругата му”
    • јих пријатељи „техните приятели”

  • Указателното местоимение тој има формите та (ж.р.), то (с.р.) и те (мн.ч.), вместо *тоја, *@@ 83... (същото важи, разбира се, за тутој и тамтој):

    • тој муж „този човек”
    • та жена „тази жена”
    • то дєте „това дете”
    • те пријатељи „тези приятели”

  • Относителното местоимение кторы се държи като прилагателно:

    • жена, ктора чита „жена, която чете”
    • дєте, кторе ја видєл „детето, което съм виждал”

  • Числото једин „едно” има формата једна (ж.р.) и једно (с.р.):

    • једин муж „един човек”
    • једна жена „една жена”
    • једно дєте „това дете”

Глаголи​

Сегашно време​

infinitive děla-ti prosi-ti nes-ti
ja děla-m prosi-m nes-e-m
ty děla-š prosi-š nes-e-š
on/ona/ono děla prosi nes-e
my děla-mo prosi-mo nes-e-mo
vy děla-te prosi-te nes-e-te
oni děla-j-ut prosi-j-ut nes-ut

В Slovianto ниво 1 научихте, че сегашното време се образува чрез добавяне на окончание -(e)t към основата: ја дєла-т „правя“, вы проси-т „питате“, они нес-ет „те носят“. За славянското ухо обаче това звучи неестествено, защото всички славянски езици склоняват глаголите си за лице и число. За да направите по-добро впечатление, можете да спечелите много, като научите и някои от тези лични окончания.

И така, време е да забравите края -t! Вместо това запомнете следните окончания: -m, -š, -Ø (без край) в първо, второ и трето лице единствено число и -mo, -te, -ut в първо, второ и трето лице множествено число. Когато основата завършва на гласна, вмъкнете -j- преди края -ut. Когато основата завършва на съгласна, вмъкнете -e- преди останалите окончания. Вижте таблицата вдясно за някои примери.

Окончанието -š и личното местоимение ты трябва да се използват само за семейство, приятели, деца и т.н. В други случаи се обръщайте към хората във второ лице множествено число (вы, -te).

Минало време​

infinitive děla-ti prosi-ti nes-ti
ja (m.), ty (m.), on děla-l prosi-l nes-l
ja (f.), ty (f.), ona děla-la prosi-la nes-la
ono, to děla-lo prosi-lo nes-lo
my, vy, oni děla-li prosi-li nes-li

В минало време глаголите не се спрягат по лице. Те обаче са спрегнати за пола. Това може да изглежда странно, но обяснението е доста просто: формата дєлал всъщност е причастие, което означава нещо като „свършил“ и затова се съгласува с подлога по род и число, но не и по лице. Формулярите са показаните в таблицата вдясно.

Бъдеще време​

Бъдещето време се образува чрез комбиниране на бъдеще време на глагола быти „to be” с инфинитив. Формите са същите, както ако глагол *буд-ти е спрегнат в сегашно време: ја будем дєлати, ты будеш дєлати, он буде дєлати, и т.н.

Условно​

Условното наклонение се формира чрез добавяне на частицата бы към миналото време и следователно подлежи на съгласие по род: ја бы дєлал „Аз (м.р.) бих направил/бях направил”, ты бы дєлала „ти (ж.р.) бихме направили/бяхме направили”, мы бы дєлали „щяхме да направим/бяхме направили”.

Задължително​

infinitive děla-ti prosi-ti nes-ti
2nd sg. ("Do!") děla-j prosi-j nes-i
2nd pl ("Do!") děla-jte prosi-jte nes-ite
1st ("Let's do!") děla-jmo prosi-jmo nes-imo

Освен повелителната форма, която вече научихте (2-ро лице множествено число), има и повелителни форми за 2-ро лице единствено число и 1-во лице множествено число. Окончанията са -j (2 sg.), -jmo (1 pl.) и -jte (2 pl.) след гласна и -i (2 sg.), -imo (1 pl. ) и -ite (2 pl.) след съгласна. Така дєлајте означава „направи!“ и може да бъде насочен към повече хора наведнъж, но също така служи като по-учтива форма за единствено число, докато дєлај трябва да се използва само за приятели, семейство и деца. Дєлајмо означава: „Да направим”.

Глаголът „да бъда“​

present past future conditional imperative
ja jesm byl (-a) budem by byl (-a) —
ty jesi byl (-a) budeš by byl (-a) budi
on
ona
ono		 jest byl
byla
bylo		 bude by byl
by byla
by bylo		 —
my jesmo byli budemo by byli budimo
vy jeste byli budete by byli budite
oni sut byli budut by byli —

Тъй като всичко по-горе засяга и единствения неправилен глагол в Slovianto, быти „to be“, ето пълното му спрежение.

Примерен текст​

Naše selo​

Iz vse možlive města, kde žijut ljudi, ja naj-mnogo ljubim male selo, daleko od šumny grad, s jego mala společnost. Ono ne ima prěpolnjene bloki, jedino male drevenne domki. Jest to proste i malovatelne město dlja žitje, s žiteli, čije lica sut ravno znane kak cvěti v naš sad. To jest zatvorjeny svět s nemnogo ljudi, blizko sjedinjene kak mravki v mravska kopa, pčeli v pčelnik, ovci v ovčarnija, mniški v konvent, ili morniki na korabja – kde vsekto zna vsekogo i vsekto jest znany od vsekogo, kde vsekto interesova se v vsekogo i vsekto može imati nadeja, že nekto interesova se v jego.

Kak milo bylo by zanuriti se v to srdečne čutje od ljubjenje i neznane običaji, sobrati se i byti prijatelji s te vse jedinstvene ljudi okolo nas! Tako, že my budemo znati vse zakutki i povrati od tenke ulici i solnečne luki, ktore my prohodimo vsaki denj. Mala socialna grupa, ktora jest selska společnost, jest to, za čto poezija i proza blagodarijut naj-mnogo. Dolga, raztegnjena draga, ktora bludi se v mily, teply denj i prěhodi črěz velika, široka draga, polna od avta i tiri. Vy hočete putovati s mene, dragi čitatelj? Put ne bude dolgy. My načinamo na dolina konec i odtudy my budemo pohoditi v vrh.

Правна информация
This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.