Критерии за дизайн

Автоматичен превод

Тази статия е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Осигуряването на превод на повече от десет езика е предизвикателна задача и ние очакваме вашата помощ. Моля, свържете се с нас на Discord, ако искате да ни помогнете да подобрим качеството на нашите преводи. Като алтернатива можете да предложите корекции директно чрез GitHub.

Междуславянският се основава на общото наследство на всички славянски нации и различията се преодоляват чрез изграждане на компромиси. Всички славянски езици се третират еднакво, въпреки че не може да се избегне фактът, че славянският междуезик е по-близо до „средните“ езици като словашки или русински, отколкото до периферни езици като лужически или македонски. Междуславянският език изрично не е предназначен да бъде „по-славянски от славяните“ чрез пречистване от чужди влияния, въпреки че език, основан на общите черти на славянските езици, така или иначе автоматично ще елиминира много местни (неславянски) влияния. Няма причина обаче да се изключва международната лексика, при условие че може да бъде разпозната от всички или поне от повечето говорещи славянски език.

Основната цел на междуславянския, максимална разбираемост за всички славяни, се постига чрез систематично предоставяне на най-големия общ знаменател на славянските езици, както по отношение на граматика, правопис, синтаксис и лексика. Когато не може да се намери общо решение, ние изграждаме компромис. Ако дори компромисът е невъзможен, трябва да направим избор или просто да предложим и двете решения.

Вторичната цел е да може да се научава и използва лесно предимно от славяни, но също и от неславяни. Очевидно е невъзможен славянски език с граматика, която се състои от десет прости правила. И все пак, ние се опитваме да запазим граматиката възможно най-проста и правилна, без да жертваме славянския характер на езика.

Този раздел описва подробно как се постигат тези две цели.

Фонология и писане

Основните принципи на проектиране по отношение на фонологията и писането са следните:

• По правило и двете трябва да са възможно най-познати за говорещите славянски езици. Затова работим с ограничен брой звуци и избягваме включването на неславянски елементи.
• Всеки трябва да може да пише междуславянски на собствената си клавиатура, без никакви специални приспособления и така, че да се чувства естествено.
• Тъй като разделението между латиница и кирилица минава през средата на славянската територия, двете се третират еднакво.
• Ние не сме предписващи по отношение на произношението. Ние просто даваме основна индикация, а за останалото всеки трябва да произнася междуславянски по начин, който му се струва удобен и естествен. Никое произношение не е „по-правилно“ от друго. По същия начин ударението на думата е безплатно.

В идеалния случай трябва да е възможно да се пише междуславянски на всяка славянска клавиатура. Има обаче един проблем: тези клавиатури са проектирани да съответстват на стандартните национални правописи и всеки от тези правописи е пригоден да отговаря на нуждите на определен език. Около половината от славянските езици използват латиница, другата половина са написани на кирилица и двете азбуки съществуват в две взаимно изключващи се версии: чешкият, словашкият, словенският и хърватският използват латиница с v, š, ž и т.н., полският с @ @81 Руски, украински, беларуски и български използват кирилица с й, ь, ю, сръбски и македонски с ј, љ и џ. Не зависи от нас да решаваме дали единият начин е „по-добър“ или „по-славянски“ от другия. Освен това всеки славянин трябва да се чувства удобно да пише междуславянски, така че трябва да се съобразим с факта, че може да се пише по различни начини.

Тъй като конье, конье, коње, коние и коне са просто различни, естествено срещащи се начини за писане на една и съща дума, няма много смисъл да се обсъжда коя версия трябва да се направи „официална“, тъй като всеки такъв избор автоматично би направил други версии „неофициални“ “ и следователно „грешно“ или поне „нестандартно“. Затова ние следваме съвсем различен подход: вместо да избираме какъвто и да е официален правопис, ние работим с прототип на правопис. Ако приемем, че всички различни решения, използвани в националните правописи, се отнасят до един прототип, ние също считаме този прототип за най-добрия начин за представяне на междуславянския. Тъй като имаме работа с две напълно различни азбуки (латиница и кирилица), не можем да избегнем наличието на един прототип на правопис за всяка от тях.

В идеалния случай и двата прототипа трябва да имат следните характеристики:

• трябва да са интуитивно разбираеми за всеки, който може да чете въпросната азбука
• трябва да са логични, последователни, недвусмислени и етимологично правилни
• те трябва да дават прилично приближение на правилното произношение
• ако е възможно, една фонема (звук) = един знак
• трябва да са съвместими (обикновена транслитерация, за предпочитане една на база 1:1)
• не трябва да включват неестествени елементи
• те не трябва да са грозни или по друг начин обидни (като например йа или łi), но също така не трябва да се ограничават до спецификата на всеки национален език
• те се показват правилно на средния компютърен екран, поради което трябва да се избягват знаци от необичайни набори от знаци, комбиниране на диакритични знаци и други подобни.

Тъй като никой от съществуващите славянски правописи не може да изпълни всички тези изисквания, ние правим разлика между основна азбука, състояща се от фонеми, които могат да бъдат намерени във всеки славянски език, и редица незадължителни разширения, които могат да се използват като средство за по-ясно произношение , етимология и др.

Речник

Международен срещу Ѕлавски речник

В идеалния случай всяка дума трябва да изглежда позната на всеки говорещ славянски език. Дори ако определена форма на дума не се среща в нечий собствен език, тя трябва поне да предизвиква конотация, която да им подсказва в правилната посока. Очевидно това не винаги е възможно и следователно са необходими няколко механизма, за да се реши как се избира речникът. Първата и най-важна стъпка е събирането на набор от корени на думи, които са разпознаваеми за всички или повечето славяни. След това тези корени могат да служат като основа за разширяване на речника чрез изграждане на съединения.

Има два типа речник, които играят ключова роля за подобряване на взаимното разбиране между два различни езика:

• международна лексика, думи, които са често срещани в много, дори несвързани езици. Повечето от тях са заети пряко или косвено от латински и гръцки (филозофија, университет, материал, мотор), понякога идват от други езици (бјуро, фајл, јагуар, чај, шоколад)), в редки случаи дори от самия славянски (вампир, водка)
• обща наследена лексика, с други думи, лексика, която и двата езика са наследили от общ прародител, в този конкретен случай праславянски

Международните думи са неразделна част от всеки славянски език. Предимството им е, че са склонни да бъдат практически идентични на различни езици, както по форма, така и по смисъл, и следователно предоставят отлично решение за междуславянски, особено за по-образованите. В случай на наследствена лексика ситуацията е малко по-сложна, тъй като всеки език е преминал през свое собствено характерно развитие и в резултат на това дадена дума на един език може да не бъде веднага разпознаваема от говорещите на другия, дори и да е много същата дума. Сравнете например полския węgiel и словашкия uhlie „въглища“. Освен това в няколко случая значенията им са се отдалечили толкова много едно от друго (напр. дума, което означава „мисъл“ на руски и „гордост“ на полски), че могат да се считат за фалшиви приятели, т.е. думи, които лесно могат да бъдат неразбран дори в правилния контекст.

Обхватът на международната лексика е ограничен и няма да бъде полезен за много ежедневни концепции. Освен това има хора, които просто не обичат да го използват на славянски. Поради тази причина се опитваме да предоставим и широко разбираеми славянски алтернативи. Това обаче не винаги е възможно. Например, някои славянски нации използват латински имена на месеци, докато други използват славянски имена. Последните са много по-малко еднообразни: листопад означава „ноември“ на полски и „октомври“ на хърватски (типичен пример за фалшив приятел), докато само беларусин може да каже кой месец се има предвид с кастрычник. Следователно славянските еквиваленти на международни думи трябва да се третират с повишено внимание.

Международната лексика се приема само ако се използва в повечето славянски езици. Междуславянският прилага определени фиксирани механизми за заемането му, които могат да бъдат намерени в специален раздел.

Когато става въпрос за обща наследена (славянска) лексика, трябва да направим три неща: да подберем думи и корени на думи, да установим правилната им форма и да им придадем основно значение.

Кои корени да използвам?

Когато е необходима нова дума, започваме с опис на думите, които различните славянски езици използват за нея. В зависимост от резултата правим следното:

• Когато един корен на думата съществува във всички славянски езици в едно и също значение, това е лесно: ние го възприемаме с благодарност.
• Когато само един или два езика се разминават, ние правим същото.
• Когато могат да бъдат разграничени две или повече групи, всяка от които се основава на различен славянски корен, действаме по следния начин:
  1. за всеки от тези корени, ние търсим сродни в останалите езици, заедно с техните значения,
  2. впоследствие правим същото за тези корени и значения, като по този начин създаваме „семантични семейства“,
  3. накрая избираме онези думи, които се срещат във всички или повечето езици, и им приписваме най-„средните“ значения.
• Ако и това не работи, имаме няколко възможности:
  1. избираме думата, която се среща в повечето езици
  2. анализираме кои думи са по-интуитивно разбираеми от други, дори ако се използват само на един език
  3. създаваме синоними
  4. даваме на по-големите и по-известни езици преобладаване на по-малките
  5. търсим „международен“ еквивалент
  6. ние „проектираме“ нещо.

При прилагането на този процес и трите подсемейства (източно, западно и южнославянско) се третират на еднаква основа. Внимателно избягваме да предпочитаме един език пред друг, което не винаги е лесно, защото един език (руският) е значително по-голям от всички останали по отношение на говорещите, а няколко по-малки езика (като сръбски, босненски и хърватски) са толкова сходни с всеки друго, че лесно могат да бъдат третирани като диалекти на един език. За да постигнем справедливо третиране на езиците при претеглянето на техния принос, ние използваме система от шест подгрупи и на всяка от тези подгрупи се дава един „глас“:

• Руски
• украински и беларуски
• полски
• чешки и словашки
• словенски и сръбски/хърватски/босненски
• български и македонски

Ако два езика в една група не са съгласни по една дума, ½ глас се дава на единия и ½ глас на другия. Ако две кандидатски думи имат еднакъв брой гласове, населението решава. На практика това означава, че руският винаги печели, което е логично предвид факта, че около 70% от славяните знаят този език.

По практически причини езици с по-малко от един милион говорещи, като сорбски, кашубски и русински, не участват в процеса на гласуване. Това обаче не означава, че те изобщо не се вземат предвид.

Машината за гласуване е инструмент, който прилага тези правила. Трябва да се отбележи, че тези правила са предназначени да бъдат обща тенденция; когато друго решение е очевидно по-добро, здравият разум винаги трябва да надделява.

Фалшиви приятели

Индивидуалното развитие на славянските думи в различни езици, включително понякога сериозен дрейф в значението, е довело до съществуването на много подобни на вид думи с напълно различни значения в различните езици. Тези думи са известни като „фалшиви приятели“ и хубав – макар и непълен – [преглед може да се намери в Wikibooks на английски] 3. Въпреки че не винаги могат да бъдат избегнати, тези думи трябва да се третират внимателно.

Лека разлика в значението между езиците не би трябвало непременно да е проблем (напр. љубити означава „да обичам“ на повечето славянски езици, но „да харесвам“ на полски). Наистина огромните разлики в значението също рядко създават проблеми, особено когато принадлежат към различни категории думи (напр. pet ~ peť ~ peć ~ piec, носещи значения като „пет“, „фурна“ , „зад цигара“ и „да пея“). И в двата случая вероятността от недоразумения е малка. Фалшивите приятели са проблематични само когато една дума, въпреки сериозната разлика в значението, все още може да се използва в същия или подобен контекст и следователно е вероятно да бъде разбрана по различен начин от славяни от различни националности. Гореспоменатата думалистопад, означаваща „ноември“ на полски/чешки и „октомври“ на хърватски, е пример. Очевидно подобни думи трябва да се избягват в междуславянските текстове.

Неологизми

В междуславянския контекст неологизмите са думи, които не съществуват като такива в нито един от живите славянски езици. Примери за такива думи са портмантови думи (например катка „патица“, от ру. утка, пол. качка, южнославянски патка), калки от неславянски езици (например колокрєсло „инвалидна количка“), комбинации от междуславянски корени на думи с междуславянски афикси, които не съществуват в славянския (например градник „гражданин, гражданин“), както и думи с по-описателен характер в случаите, когато е невъзможно намери широко разбираема славянска дума.

Мненията се различават относно степента, в която изкуствено създадените думи са приемливи в междуславянския език; някои хора ги обичат, други ги мразят. В речника сме склонни да избягваме неологизмите, освен ако никой от живите славянски езици не предлага дума, която е разбираема за по-широка аудитория и няма да бъде разбрана погрешно от другите. Пример е часина „час“ (старославянският предоставя две думи: час и година, но първата означава „време“ на западнославянски, втората означава „година“ на южнославянски, докато сърб. -Хърватската дума sat е турска дума, която изобщо не е разбираема за другите славяни).

Как да установя правилната форма за корен?

След като знаем коя дума ще използваме, следващата стъпка е да установим как точно трябва да изглежда. На първо място, трябва да има вътрешна последователност: всеки път, когато определен корен или морфема се среща в съединение, то трябва да има същата форма, без значение от кой конкретен език е взето това съединение. За да се предотврати междуславянският език да се превърне в смесица от думи, избрани от различни езици, думите никога не се заемат директно от който и да е славянски език.

Вместо това се връщаме към хипотетичната форма на праславянски, която често може да се намери в неговия близък роднина староцърковнославянски, и впоследствие я подлагаме на модел за просто извеждане. Това не само гарантира съгласуваност, но също така подобрява разбираемостта и улеснява ученето, тъй като фонологичното развитие на съвременните славянски езици от праславянския е склонно да бъде изключително закономерно: след като човек знае как даден звук в собствения му език е представен в Междуславянски – нещо, което той ще разбере много бързо, като прочете няколко текста – той не само ще може лесно да разпознава думите, но и да ги предсказва, без да проверява речник.

Например общославянските последователности tj/dj стават č/ž на източнославянски, c/dz на полски, c/z на чешко-словашки, č/j на словенски, ć/đ на сърбохърватски, ḱ/ǵ на македонски и št/žd на български. Най-добрият компромис тук вероятно е č/dž (напр. свєча „свещ“ и меджу „между“), което има допълнителното предимство, че последното е гласният еквивалент на първото и по този начин създава симетрия.

За илюстрация как работи всичко това, можете да видите [тук] 5 как личните местоимения в междуславянския се основават на тези в естествените славянски езици.

Граматика

Това, което важи за лексиката, важи и за граматиката. Граматичните елементи, които са общи за славянските езици, винаги са отправна точка. Въпреки това, крайният резултат зависи много от целта и обстоятелствата, за които се използва Interslavic. Оптимизирането на разбираемостта автоматично прави по-трудно за говорещия или пишещия, докато по-опростената граматика прави езика по-малко естествен и следователно по-труден за разбиране. За да се справим с това, ние разграничаваме две различни граматически нива. Кой е за предпочитане за каква цел зависи както от говорещия, така и от слушателя, от медията и от ситуацията. В идеалния случай ниво 1 трябва да бъде подмножество на ниво 2, така че обучаемият да може постепенно да върви напред, без предишните му знания да бъдат обезсилени.

Просто ниво

Най-простата форма на междуславянски, Словианто, всъщност не е език, а по-скоро метод, който може да се използва от неславяни като метод за изучаване и/или използване на междуславянски. Състои се от три различни нива, всяко от които доближава обучаемия до „истинския“ междуславянски.

Първото ниво е минималистична, примитивна граматика, характеризираща се с липсата на всичко, което наистина не е необходимо за проста комуникация. Граматическият род не играе роля на това ниво, падежите на съществителните отсъстват и вербалното спрежение остава ограничено до минимум. Малкото останали форми (например множествено число) трябва да са разпознаваеми за славяните без предварително изучаване и запомнянето им трябва да е въпрос на минути, а не на часове. Това ниво е особено полезно за неславяни, които не се интересуват от изучаване на цял език, но все пак искат да могат да се изразяват на основно ниво в контактите със славяни.

Второто ниво въвежда граматическия род и предоставя прост модел за спрегване на глаголи. Третото ниво въвежда падежите на съществителните имена.

Ниво за напреднали

„Истинският“ междуславянски е предназначен предимно за славяни, както и за неславяни, които искат да могат да общуват на по-сериозно ниво. Това ниво се основава на общите черти на славянските езици. Така той има граматичен род (присъства във всички славянски езици), седем падежа (присъства във всички славянски езици с изключение на българския и македонския), глаголен аспект и пълно спрежение на глаголите. Славянските езици обаче са известни със сложните си граматики и за да се избегнат безкрайни таблици с номинални и вербални парадигми, все още е необходимо голямо опростяване. За да намерим добър баланс между натурализъм и простота, ние се опитваме да се доближим до естествено съществуващите форми възможно най-близо, като използваме възможно най-лесните средства. Нередностите се избягват, освен ако лесното разпознаване не е сериозно застрашено. Избягва се и изкуствеността.

Най-важното е, че всяко граматично окончание е незабавно разпознаваемо, дори ако склонената форма на дума изглежда различно на нечий собствен език. Например повечето славянски езици могат да имат различни окончания за родителен падеж единствено число на съществително от мъжки род, но има едно общо окончание: -a, което следователно е решението за всички срещания на тази форма. В случая с глаголите, многобройните глаголни класове, които съществуват в славянския, са сведени до проста система от две основи, инфинитивна основа и основа за сегашно време. Последното почти винаги е логичен резултат от първото и само в няколко случая те трябва да се учат отделно. Благодарение на този подход се постига много опростяване, без да се жертва натуралистичният характер на езика.

Това ниво е подходящо за контакти и публикации, но и като средство за вникване в природата на славянството.

Правна информация

This article has been републикуван with the permission of its original author, Jan van Steenbergen.